Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Жителите на Митани бяха дребни на ръст, жените им — красиви и стройни, а децата — като кукли. Възможно е някога да са били силен народ, защото твърдяха, че навремето са владеели племената на север и юг, на запад и изток, ала така говорят всички народи. Не вярвах също на думите им, че някога са побеждавали и плячкосвали Вавилон. Но дори да е вярно, правели са го с помощта на фараоните. Защото от времето на великите фараони тази земя винаги е била зависима от Египет, а от две поколения насам царските й дъщери живееха в палата на фараона като негови съпруги. Предците на Аменхотепите бяха препускали с колесници от единия край на Нахарина до другия, в градовете се показваха плочи, чиито надписи възхваляваха победите им. От думите и оплакванията на митанците схванах, че за Сирия и Египет тази страна се бе превърнала в щит срещу домогванията на Вавилон и варварските племена, който възпираше копията, насочвани срещу властта на Египет и Сирия. Единствено по тази причина фараоните крепяха разклатения престол на нейния цар и му изпращаха злато, оръжие и наемна войска. Жителите й обаче не прозираха това, те се гордееха със страната си и нейното могъщество и казваха:

— Нашата принцеса Тадукипа стана велика царска съпруга в Тива, въпреки че беше още дете, когато най-неочаквано почина. Не разбираме защо фараонът вече не ни праща злато, макар фараоните открай време да са обичали царете ни като братя и заради тази обич да са им изпращали колесници, оръжие, злато и скъпоценни дарове.

Виждах, че страната беше изтощена и западаше. Над храмовете и великолепните й сгради тегнеше сянката на смъртта, но обитателите й явно не забелязваха това. Те отделяха прекомерно внимание на ястията, които приготвяха по най-необикновени начини, пилееха времето си в изпробване на нови дрехи, обувки със завити върхове и високи шапки и грижливо подбираха накитите си. Ръцете им бяха тънки като на египтяните, а кожата на жените им толкова нежна, че кръвта във вените им се синееше. Разговорите и поведението им бяха пристойни, мъже и жени се приучваха от малки на елегантна походка. Приятно беше да се живее в тази страна. В увеселителните заведения липсваха дразнещият шум и врявата, всичко се вършеше тихо и мирно, така че аз се чувствувах неловко, когато общувах с хората и сядах с тях на маса. И все пак, като ги гледах, сърцето ми се свиваше, защото вече бях вкусил от войната и ако всичко, което говореха за хетите, беше истина, тогава Митани стоеше на прага на гибелта.

Медицината им беше на високо равнище. Имаха способни лекари, които владееха професията си и знаеха много неизвестни за мен неща. От тях например получих лек против глисти, който действуваше много по-безболезнено и по-благотворно от всяко друго познато ми средство. Освен това умееха да възвръщат зрението на слепи с помощта на игла и ме научиха да си служа с нея по-сръчно отпреди. От трепанации обаче нямаха никаква представа. Както и да им обяснявах, те не вярваха и твърдяха, че единствено боговете можели да лекуват мозъчни заболявания, но дори и тогава болните не оздравявали напълно, поради което за предпочитане било да умрат.

Независимо от това жителите на Митани бяха любопитни, навестяваха ме и водеха със себе си болни, защото всичко чуждо ги привличаше и също както се обличаха с чуждоземни дрехи, ядяха необичайни ястия, пиеха вина от планински области и обичаха чужди накити, така изпитваха желание да бъдат лекувани от чуждестранен лекар. Посещаваха ме и жени, усмихваха ми се, описваха страданията си и се оплакваха, че мъжете им били хладни, лениви и отпуснати. Добре разбирах накъде бият, но не си позволявах никакви волности с тях, понеже не ми се щеше да престъпвам законите на чуждата страна. В замяна на това им давах средства, които трябваше да сипват тайно във виното на мъжете си. С тях се бях снабдил от лечителите в Симира. В това отношение сирийските лекари са най-способните на света — церовете им са по-действени от египетските и биха накарали дори мъртвец да се разлудува. Дали обаче жените ги даваха на собствените си мъже или на чужди — в това не бях сигурен, макар да ми се струваше, че имаха предпочитание към чуждите, защото нравите им бяха свободни. Освен това те си оставаха бездетни, от което също заключавах, че над тази страна бе надвиснала сянката на смъртта.