Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Преди да започна нова книга, държа да възвеличая времето, когато, необезпокояван от никого, пребродих много страни и събрах много мъдрост. Защото онова време едва ли някога ще се върне. Обходих един свят, който от четиридесет години не беше виждал война, царски стражи охраняваха керванските пътища и търговците, а бойните кораби на фараона и на царете бранеха реката и моретата от разбойници. Границите бяха отворени, търговците и пътешествениците, които носеха злато със себе си, биваха посрещани радушно във всеки град. Никой никого не презираше — хората се покланяха един другиму с отпуснати пред коленете ръце и усвояваха чуждите нрави. Много от образованите люде говореха по няколко езика и владееха по две писмености. Напояваните ниви раждаха богата реколта, но в Червените земи не Нил, а небето оросяваше орните площи. По време на моето странствуване стадата спокойно излизаха на паша, говедарите не носеха копия, а надуваха свирките си и пееха радостни песни. Лозята избуяваха, овощните дървета се превиваха под тежестта на плодовете, охранените жреци лъщяха от масло и помада и във всяка страна пред храмовете се виеше димът на безбройните жертви. Боговете също се чувствуваха добре, бяха благосклонни към хората и дебелееха от пищните жертвоприношения. Богатите ставаха все по-богати, могъщите — все по-могъщи, бедните — все по-бедни, точно както беше отредено от боговете, така че всички бяха доволни и никой не роптаеше. Ето такова се е запазило в паметта ми онова време, което навярно никога не ще се върне — времето на моята младост, когато дългото ходене не изморяваше нозете ми, когато очите ми копнееха да видят нови неща, а сърцето ми жадуваше за знания и ги поглъщаше ненаситно.

За да покажа колко уеднаквени и улегнали отношения се бяха създали навред, ще спомена, че търговската къща към храма във Вавилон ми изплати без колебание злато срещу глинените плочки, които бях получил от търговската къща в Симира, и че във всеки голям град се продаваше вино, доставяно от далечни пристанища и планини. Така в сирийските градове виното от вавилонските планини се смяташе за най-хубаво, а пък във Вавилон се броеше злато за сирийските вина. Който имаше злато, можеше да си купи различни по цвят и възраст роби — деца, мъже, млади момичета за забавление, можеше да си наеме и слуги. А който нямаше злато, трябваше да се напъва, докато кожата му загрубее, ръцете му се покрият с мазоли и вратът му се превие. Ала речеше ли някой да се вмъкне в богаташка къща и да открадне злато, за да пийне, да се позабавлява и да си купи роби, залавяха го и за назидание на другите увисваше на градската стена с главата надолу.

А сега, след като възхвалих онова честито време, когато и слънцето грееше по-ярко, и вятърът беше по-свеж, отколкото в днешните тягостни дни, смятам да опиша пътешествията си и всичко, което видях с очите си и чух с ушите си. Но най-напред нека разкажа за завръщането си в Симира.

Когато пристигнах в дома си в Симира, Каптах се втурна да ме посрещне, нададе вик, заплака от радост, хвърли се в краката ми и рече:

— Благословен да бъде денят, който ми върна господаря! Дойде си значи, а аз вече те мислех за загинал във войната. Дори бях напълно сигурен, че някое копие те е проболо, след като не се вслуша в предупрежденията ми и тръгна да опознаваш войната. Но скарабеят ни наистина е велико божество, което те е закриляло. Какъв радостен ден! Като те гледам, сърцето ми ликува, от очите ми бликат неудържимо сълзи на възторг, макар вече да се виждах твой наследник и собственик на всичкото злато, което си вложил в търговските къщи на Симира. Аз обаче не тъжа по изгубеното богатство. Без теб щях да приличам на жално блеещо агънце, отлъчило се от майка си, и дните ми щяха да помръкнат. Докато те нямаше, не съм те ощетявал повече отпреди. Напротив, грижех се за къщата и за имуществото ти, така че сега ти си по-богат, отколкото на тръгване.

Той изми краката ми, поля ми да си изплакна ръцете и изобщо по всякакъв начин гледаше да ми угоди, без да престава да ломоти, докато накрая му заповядах да млъкне и му наредих:

— Заеми се незабавно с приготвянето на багажа, защото ще се отправим на дълго пътешествие, което може да трае години и ще бъде изпълнено с трудности. Ще посетим Митани, Вавилон и морските острови.

Каптах се вцепени. Лицето му изгуби блясъка си, посивя от страх и той извика:

— Скарабеят да ни е на помощ! Господарят ми е загубил разсъдъка си. Ще трябва да го завържа и да сложа пиявици в свивките на ръцете и краката му. Толкова добре си живеем в Симира, топим залъка си в мед, търговците и градската управа ни уважават, а девиците от храма на Ищар са научили от моряците много нови неща, които безкрайно се харесват на мъжете и ги карат да се мятат като риба на сухо. Затуй ти предлагам да идеш бързо в храма и да принесеш жертва, за да се избавиш от налудничавите си намерения.