Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Египет е твърде богат и могъщ, за да има врагове — рекох аз. — Името ти се разнесе из цяла Сирия и хабирите никога вече няма да посмеят да докоснат граничните камъни. Защо тогава да не разпуснеш войниците си? Откровено казано, когато се напият, те се държат като животни, помещенията им вонят на пикоч, а по телата им пъплят гадини.

— Ти не се чуваш какво говориш — отвърна той, впери поглед пред себе си и ядно се почеса под мишницата, понеже глинената хижа на местния княз също пъкаше от гадини. — Египет е самодоволен и в това се крие грешката му. Светът е голям, някъде сеят семена, от които могат да поникнат пожари и опустошения. Чух например, че царят на аморитите усърдно набирал коне и закупувал бойни колесници. Вместо по-редовно да си плаща данъка на фараона, той се занимава с неща, които не са негова работа. По време на угощенията му неговите сановници твърдели, че някога аморитите властвували над целия свят. Това е вярно дотолкова, доколкото последните хиксоси5 живеят на аморитска земя.

— Азиру е мой приятел — вметнах аз. — Суетен мъж, на когото позлатих зъбите. Аз мисля, че сега е зает с друго. Разбрах, че си е взел жена, която изцеждала силите му, и скоро коленете му щели да почнат да треперят.

— Доста работи знаеш, Синухе — рече Хоремхеб и ме погледна проницателно. — Ти си свободен човек, разполагаш със себе си, пътуваш от град на град и дочуваш неща, които за другите остават неизвестни. Ако бях на твое място и бях свободен като теб, щях да пропътувам и опозная всички страни. Щях да обходя Митани, да посетя Вавилон и може би да огледам какви бойни колесници използуват в момента хетите и как обучават войската си. Щях да обиколя морските острови, за да видя какво представляват яките им кораби, за които толкоз много се приказва. Ала не мога да го сторя, понеже фараонът нареди да се връщам. Пък и името ми е известно в цяла Сирия, та едва ли бих узнал онова, което ме интересува. А ти, Синухе, носиш сирийски дрехи и знаеш езика, говорен от образованите във всички страни. Лекар си и никой не би предположил, че разбираш от нещо друго освен от медицинските си работи. Често говориш наивно като дете, гледаш с открит поглед, но аз знам, че сърцето ти е затворено и крие тайни, които никой друг не знае. Не е ли така?

— Може и така да е — отвърнах аз. — Но какво искаш от мен?

— Какво ще кажеш, ако ти дам много злато и те пратя да пропътуваш всички страни, които споменах? Ще упражняваш професията си, ще разнасяш славата на египетската медицина и на собственото си умение като лекар, богатите и знатните във всеки град ще те търсят и ти ще надникваш в душата им. Може би царете и владетелите също ще те викат и ти ще надникваш и в тяхната душа. В същото време очите ти ще бъдат и мои очи, ушите ти ще бъдат и мои уши, ще запомнят всичко видяно и чуто, за да можеш, като се върнеш в Египет, да ми го разкажеш.

— Нямам намерение да се връщам в Египет — възразих аз. — Освен това говориш за опасни неща, а на мен не ми се ще да увисна с главата надолу на стената на някой чужд град.

— Никой не знае какво ще се случи утре — каза той. — Аз съм убеден, че ще се върнеш в Египет, защото който веднъж е пил от водата на Нил, никоя друга вода не може да утоли жаждата му. Лястовиците и жеравите също не се застояват в някоя друга страна и през зимата се завръщат в Египет. Затуй думите ти са като бръмчене на муха е ушите ми. Златото също е като прахта в краката ми и на драго сърце го разменям за знания. А онова, дето го разправяш за стената, е чиста глупост. От теб аз не искам да нанасяш вреди и щети, нито да нарушаваш законите на чуждите страни. Нима всеки голям град не кани гостите си да разгледат храмовете му и не урежда различни празненства и забавления, за да привлича пътешественици и те да оставят златото си на жителите му? Носиш ли злато със себе си, ти ще бъдеш приет радушно във всяка страна. Лекарското ти изкуство също е добре дошло в земи, където старците ги убиват с брадва, а болните отвеждат да умрат в пустинята, както съм чувал да разказват. Царете се гордеят със своята мощ и често уреждат паради на войските си, та като ги видят, чужденците да се преклонят пред тяхното могъщество. Няма нищо лошо, ако наблюдаваш как маршируват войниците и какви оръжия носят, ако броиш бойните колесници и запомняш дали са големи и тежки или малки и леки и дали возят двама или трима души. Защото чух, че в боя някои воини освен колесничар използуват и щитоносец. Важно е също така да се знае дали войниците са загладени и лъщят от масло, или са мършави, проядени от гадини и с болни очи както моите дръгливци. Казват, че хетите вадели от земята нов метал и изкованите от него оръжия нащърбвали острието на най-твърдо изкованата медна брадва. Този метал бил синкав и се наричал желязо. Не знам доколко е вярно. Може да се окаже, че са изнамерили нов начин за смесване и закаляване на медта. В такъв случай ме интересува какъв е този начин. Но най-важното е да се разбере какво таят в душата си царете и техните съветници.