Не вярвах на очите си, когато ги видях с блъскане, смях и шум наистина да се нахвърлят върху царя, да изтръгват от ръцете му символите на властта и да събличат царските му одежди, така че той за миг остана гол, както аз, когато войниците ме изненадаха в леглото. Пощипваха го по ръцете, опипваха мускулите на бедрата му и му се подиграваха:
— Изглежда, като че ли току-що са го отбили и устата му още мирише на мляко. Крайно време е жените в харема да изпитат малко удоволствие и се надяваме, че този стар лукавец, египтянинът Каптах, може да язди и на женско седло.
Бурабуриаш не се съпротивяваше, а се смееше, докато лъвът му, объркан и изплашен, отстъпваше с подвита опашка пред гъстата навалица. След туй вече не знаех дали стоя на главата или на краката си, защото от царя те се спуснаха към Каптах, надянаха му царските одежди, пъхнаха в ръцете му символите на властта, сложиха го насила да седне върху трона, проснаха се на пода и с уста избърсаха прахта в нозете му. Пръв пред него допълзя голият Бурабуриаш и извика:
— Правилно, нека той бъде нашият цар. По-добър цар не бихме могли да изберем.
Като се държаха за коремите, превивайки се от смях, всички станаха и обявиха Каптах за свой цар. Каптах ги гледаше слисан, с щръкнали изпод короната коси, която в бързината се бе килнала на темето му. Накрая той се разгневи и поде с висок глас, така че всички млъкнаха да го изслушат:
— Ясно, това ще да е кошмар, какъвто може да ми изпрати само някой магьосник. Аз нямам никакво желание да бъда ваш цар. По-скоро бих предпочел да стана владетел на павиани и свине, ала щом ме искате за цар, не мога да откажа — вие сте много, а аз съм сам. Затуй ви заклевам да ми кажете честно: цар ли съм ви, или не?
— Ти си нашият цар и владетел над четирите края на света! Не можеш ли да го проумееш, глупако? — завикаха всички в надпревара. Отново му се поклониха, а един от тях надяна лъвска кожа, застана край нозете му, заръмжа и зарева, кълчейки се под кожата като шут. Каптах се разколеба, замисли се за миг и накрая рече:
— Ако наистина съм цар, заслужава си да го полеем. Слуги, донесете вино, ако има някъде, иначе тоягата ми ще заиграе по гърбовете ви и ще накарам да ви окачат на стената, щом съм цар! Донесете много вино, защото тези велможи и моите приятели, дето ме избраха за свой цар, ще пият с мен, а пък лично аз смятам днес да плувам до гуша във вино!
Думите му предизвикаха възторг, шумната тълпа го вдигна и го отнесе в широка зала с маси, отрупани с разни вкусни ястия и вина. Всеки грабеше каквото докопаше, а Бурабуриаш препаса престилка и като несръчен прислужник настъпваше гостите по краката, обръщаше бокалите и заливаше дрехите им със сос, заради което мнозина го ругаеха и го замеряха с оглозгани кости. В двора на палата насъбралият се в очакване народ също беше нагостен и напоен. За него бяха опекли цели волове и овце, всеки можеше да гребе бира и вино от глинени делви и да се тъпче с каша от сметана и сладки фурми. Когато слънцето се извиси, палатът се огласяше от такъв невероятен шум и глъч, викове, смях и безпорядък, каквито сърцето ми не би могло да си представи. При първия удобен случай се приближих до Каптах и му казах тихо, за да не чуят другите:
— Каптах, последвай ме! Ще се скрием и ще избягаме оттук, защото това няма да свърши добре.
Каптах обаче, пийнал и с издут от вкусните ястия корем, ми отвърна:
— Думите ти са като бръмчене на муха в ушите ми, защото по-голяма глупост не бях чувал. Да не искаш да си тръгна сега, когато този приятен народ ме избра за свой цар и всички ми се кланят? Сигурен съм, че всичко това се дължи на скарабея, както и на добрите ми качества, които едва този народ успя да оцени правилно. Струва ми се впрочем, че вече не е редно да ми викаш Каптах като на роб или слуга и да ме заговаряш така направо, а трябва да ми се покланяш като другите.
— Каптах, Каптах, тази игра ще ти излезе солена — настоях аз — Бягай, докато е време, и аз ще ти простя за твоята наглост.
Но Каптах избърса омазнените си устни, замери ме с един оглозган магарешки кокал и кресна:
— Изведете този долен египтянин, че ще се разгневя и ще нашаря гърба му с тоягата си!
Тогава преоблеченият в лъвска кожа се нахвърли с рев върху мен, ухапа ме за крака, повали ме и издраска лицето ми с нокти. Зле щях да си изпатя, ако в същия миг не бе прозвучал рог и не беше оповестено, че е време царят да въздаде правда на народа, така че мен ме забравиха.
Каптах се пообърка, когато понечиха да го отведат в Дома на справедливостта, и заяви, че предоставял правораздаването на съдиите, които били почтени люде и той им имал доверие. Народът обаче се възпротиви бурно и завика:
— Искаме да видим мъдростта на царя, за да се убедим, че е цар на място и знае законите!