Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Вижте на какво ми направиха! Предложиха ми разни бабички и дебели негърки, а когато реших да посегна към едно младо козленце, то се превърна в тигрица, насини ми единственото виждащо око и с пантофа си ми разби носа!

Бурабуриаш така се затресе от смях, че трябваше да се хване с две ръце за китката ми, за да не падне. А Каптах стенеше и се оплакваше:

— Вече не смея да отворя вратата на харема си. Онази млада жена вилнее там като звяр и не виждам друг изход, освен ти, Синухе, да влезеш и с цялото си умение да отвориш черепа й, че злият дух да излезе от нея. Само зъл дух трябва да я е обзел, щом се осмелява да вдига ръка срещу царя и да ми разбива носа е пантофа си, та кръвта ми да блика като на заклан вол.

Бурабуриаш ме побутна и каза:

— Иди и виж какво става там. Вече познаваш сградата, а аз днес не бива да влизам в нея. Сетне ще ми разкажеш за случилото се. Струва ми се, че знам за коя става дума. Вчера ми доведоха една девойка от морските острови, от която очаквам голяма наслада, но първо трябва да се упои с маков сок.

С упорството си той ме накара да вляза в царския харем, където бе настанала голяма суматоха. Царските евнуси не ме възпряха, защото вече знаеха, че съм лекар. Възрастни жени, които за този ден се бяха пременили, накичили и бяха гримирали сбръчканите си лица, ме наобиколиха и заразпитваха в един глас:

— Къде избяга той, къде се дяна нашият хубавец, душицата, милото козле, което очаквахме от сутринта?

Едра негърка се беше съблякла, готова първа да приеме Каптах, и сега викаше печално:

— Върнете ми любимия да го грабна в прегръдките си!

— Не обръщай внимание на тия жени — казаха евнусите угрижено. — Те трябваше да забавляват мнимия цар и всички се наливаха с вино, докато го чакаха. А лекар наистина ни е нужен, понеже девойката, която доведоха вчера, е обезумяла. Тя е по-силна от нас, рита ни и не знаем какво ще излезе от всичко това, защото отнякъде се е сдобила с нож и беснее като див звяр.

Отведоха ме в двора на харема, който на слънчевите лъчи блестеше в чудните цветове на гледжосаните тухли. В средата му имаше кръгъл басейн, а насред басейна — водни животни, от чиито уста струеше вода. Върху тях се бе покатерила развилнялата се девойка. Дрехите й бяха раздрани от евнусите при опита им да я уловят. Още при плуването се бе измокрила, а сега около нея бликаха многобройни фонтани. С едната си ръка тя се държеше здраво за муцуната на един делфин, от която струеше вода, а в другата й ръка проблясваше нож. Водата шумеше, евнусите пищяха и вдигаха врява наоколо, така че не се чуваше ни дума от онова, което казваше девойката. Макар и с раздрани дрехи и с мокри коси, тя несъмнено беше хубава. Аз се смутих и сърдито извиках на евнусите:

— Махнете се оттук да мога да поговоря с нея и да я успокоя!

И спрете водата, че не чувам какво казва! Не виждате ли, тя през цялото време вика.

— Само не се приближавай до нея, че ножът й е остър, както сами се уверихме — предупредиха ме те, ала все пак спряха шумящата вода, тя престана да блика от водните животни, струите около девойката се спуснаха и аз можах да я видя в целия й ръст. Беше стройна и красива, макар че тогава нямах време да мисля за това. Когато шумът на водата стихна, чух, че не вика, а пее. Не разбирах песента й, защото пееше на някакъв непознат език. Пееше с вдигната глава, очите й искряха зелени като на котка, бузите й бяха поруменели от възбуда.

— Престани да виеш като котка! — извиках й строго. — Хвърли ножа и ела при мен да поговорим! Изглежда, че не си с ума си, и аз ще те излекувам.

Тя спря да пее и ми отговори на още по-лош вавилонски от моя:

— Скочи в басейна, павиан такъв, и доплувай до мен! Както съм се разярила, ще ти промуша черния дроб с ножа си!

— Съвсем не ти мисля злото — извиках аз, а тя отговори:

— Точно така са ми казвали много мъже със зли намерения, а аз, дори да искам, не бива да се докосвам до мъж. Избрана съм да танцувам пред бога. Затуй нося този нож и предпочитам да го напоя с кръвта си, отколкото да допусна мъж до себе си. Особено пък оня похотлив едноок дявол, който приличаше по-скоро на надут мях, отколкото на човек.

— Ти ли удари царя? — запитах аз.

— Ударих го с юмрук в окото, а с пантофа си отпуших изворите на кръвта в носа му и бях във възторг от себе си, пък все едно дали е цар, или не. Защото, дори царят не бива да ме докосва, щом не искам това. Моят бог ми забранява да се докосвам до мъже, след като ми е отредено да танцувам пред него.

— Танцувай колкото си искаш, глупачко — казах аз. — Това не ме засяга, ала ножа трябва да захвърлиш. Може и себе си да нараниш, което би било жалко, защото евнусите твърдят, че на пазара за роби царят е заплатил цяла камара злато за теб.

— Аз не съм робиня! — възрази тя. — Отвлякоха ме подло, както сам би трябвало да видиш, ако имаш очи. Не говориш ли някой по-приличен език, който тук не разбират? Виждам, че евнусите се промъкват между колоните и слухтят да чуят какво приказваме.