Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Преди три вечери отидох при портата на Ищар, където в празничната нощ бедни девойки от града се бяха събрали, за да принесат, както му е редът, целомъдрието си в жертва на богинята и така да си подсигурят чеиза. Харесах си една мома измежду тях и след като се спазарихме, дадох й шепа сребро и работата беше уредена. Ала тъкмо когато щях да пристъпя към онова, за което бях дошъл, стомахът изведнъж ме присви и трябваше да ида да се облекча. Когато се върнах, оказа се, че междувременно момата се спазарила с друг мъж, получила сребро и от него и двамата свършили онова, заради което бях отишъл при портата. Вярно е, че тя предложи да се забавлява и с мен, но аз отказах, защото вече не беше целомъдрена, и си поисках среброто обратно, ала тя не склони да ми го върне. Сега диря от царя справедливост — не ме ли сполетя голяма неправда, като загубих среброто си, без да получа нещо в замяна? Нали като си купя гърне, то става мое, докато сам го счупя, и продавачът няма право да го чупи и да ми предлага парчетата?

След като го изслуша, Каптах гневно скочи от трона на справедливостта, изплющя с камшика и извика:

— Честна дума, никъде не съм срещал такова тъпоумие, както в този град, и не разбирам, подиграва ли се този стар пръч с мен? Момата е постъпила съвсем правилно, като е избрала другиго, щом този глупак не си е взел онова, за което е отишъл. Освен туй тя е постъпила много пристойно, предлагайки му обезщетение, макар че изобщо не го е заслужавал. Този мъж е трябвало да бъде благодарен на момата и на другия, че за негова радост двамата са отстранили пречката, която в такива случаи създава само ядове и разправии. А той идва при мен да се оплаква и да ми дрънка за някакви си грънци. Щом сравнява момите с грънци, осъждам го отсега нататък да се задоволява само с грънци и да не припарва до нито една мома!

С обявяването на тази присъда на Каптах му омръзна да раздава справедливост, протегна се на трона и каза:

— Е, днес хапнах и пийнах и смятам, че достатъчно поработих, като си напрягах главата с правораздаване. Нека съдиите ме заместват, ако още някой дойде да се жалва. Току-що изречената присъда ме подсети, че като цар, аз съм господар и на харема, където според моите сведения ме очакват четиристотин жени. Време е да огледам имота си и няма да се учудя, ако пътем счупя няколко грънци, защото властта и виното така хубаво ми подействуваха, че се чувствувам силен като лъв.

При тези думи тълпата нададе мощен вик, който дълго не пресекна. Пренесоха Каптах обратно в палата и спряха да го изчакат пред вратата на харема и на двора. Обаче Бурабуриаш вече не се смееше, а нервно кършеше ръце и се почесваше с крак по глезена. Щом ме забеляза, той бързо се завтече към мен и каза:

— Синухе, ти си ми приятел и като лекар, можеш да влезеш в царския харем. Иди след него и гледай да не стори нещо, за което ужасно ще се разкайва. Защото, ако се докосне до жените ми, ще накарам жив да го одерат и ще окача кожата му да съхне на стената. Но ако се държи прилично, обещавам му лека смърт.

— Бурабуриаш, аз наистина съм твой приятел и ти желая доброто, но кажи ми какво означава всичко това. Черният ми дроб се свива, като те гледам в положението на слуга, подиграван от всекиго.

— Всички знаят, че днес е денят на мнимия цар, а ти побързай да го настигнеш, за да не стане беля — отвърна той нетърпеливо и ме задърпа за ръката, ала аз не се подчиних, а казах:

— Не познавам обичаите на твоята страна и трябва да ми обясниш какво означава всичко това.

Тогава той обясни:

— Всяка година за деня на мнимия цар във Вавилон се избира някой глупав и смешен мъж, на когото цялата царска власт се предоставя за един ден от изгрев до залез-слънце, а самият цар трябва да му прислужва. Още не бях виждал по-смешен цар от Каптах, когото сам избрах заради невероятните му щуротии. Той самият не знае какво ще му се случи и тъкмо това е най-смешното.

— А какво ще му се случи? — запитах аз.

— При залез-слънце ще бъде погубен така неочаквано, както сутринта беше коронован — обясни Бурабуриаш. — Ако пожелая, мога да го погубя по жесток начин, но най-често във виното на мнимия цар се сипва слаба отрова и той заспива, без да разбере, че умира. Не е редно човек, който е управлявал един ден, да остава жив. Но веднъж, преди много време, се случило така, че в деня на мнимия цар пийналият истински цар се задавил с горещ бульон и починал, а мнимият цар продължил да царува и тридесет и шест години управлявал Вавилония, без някой да се оплаче от властта му. Затуй днес трябва да внимавам и в никакъв случай не бива да пия горещ бульон. А сега побързай да видиш да не би слугата ти да върши глупости, за които довечера ще съжалява.

Не стана нужда да ходя след Каптах, защото, разярен и с разкървавен нос, той сам изскочи от царския харем, притиснал с ръка единственото си око. Охкайки, той се развика: