Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Сега и вие, и аз хлътнахме в един и същ капан. Бързо донесете някаква постелка, в която да увием тялото й и измийте кръвта от пода, за да не узнае никой за случилото се! Въпреки че царят още не бе виждал тази девойка, той очакваше голяма наслада от нея и страшно ще се разгневи, ако научи, че в небрежността си вие и аз сме я оставили да умре, както желаеше нейният бог. Тичайте бързо и доведете някоя друга девойка, за предпочитане такава, която идва от далечна страна и не говори вашия език. Пременете я и я нагиздете за пред царя, а ако се противи, набийте я с пръчки пред него, защото това му доставя удоволствие, и ще получите голяма награда.

Евнусите прозряха умното ми предложение и след кратко пазарене им дадох половината от среброто, което според тях щяла да струва новата девойка, макар да знаех, че те ще си го присвоят, защото естествено щяха да я купят със среброто на царя. А и от него щяха да си присвоят, като накарат продавача да напише на глинената плочка по-висока цена от заплатената. Такъв е бил и такъв ще си остане навикът на евнусите навред по света, но аз не исках да се препирам с тях. Донесоха ми един килим, в който увих тялото на Минея, и по тъмни пътеки ми помогнаха да го пренесем до паланкина, в който вече се намираше делвата с Каптах.

Така в тъмна доба аз напуснах Вавилон като беглец, загубвайки много злато и сребро, въпреки че там можех да забогатея и да натрупам още повече знания. Носачите роптаеха и се питаха:

— Какъв ли е тоя човек, дето ни кара да ходим в нощния мрак без факли? Товари на паланкина ни погребални делви и царски килими, та вратовете ни се превиват като на волове в ярем и дръжките прежулват кожата по раменете ни. Черните ни дробове се свиват от страх, че в тъмното трябва да носим трупове, а от килима по вратовете ни се стича кръв. За всичко това ще искаме добре да ни заплати.

Щом пристигнахме на брега, ги накарах да прехвърлят делвата в гемията, а килима пренесох сам и го пъхнах под навеса. Казах им:

— Слушайте, роби и кучи синове! Ако някой ви разпитва, запомнете, че тази нощ не сте виждали и не сте чували нищо. За услугата ще дам всекиму по къс сребро.

Те заскачаха от радост и завикаха:

— Услужихме на знатен господар, ала ушите ни са глухи и очите ни са слепи, тъй че нищо не сме видели и не сме чули тази нощ!

Освободих ги, макар да знаех, че щяха да се напият, както открай време са постъпвали носачите, и в пияно състояние щяха да раздрънкат видяното. Но нямах начин да го предотвратя, защото бяха осем яки мъже и дори да исках, не можех да ги погубя и да ги хвърля в реката всичките.

Тръгнаха си и аз събудих гребците. При изгрева на луната те спуснаха весла във водата и ме изведоха от града, прозявайки се и проклинайки съдбата си, понеже имаха главоболие от изпитата бира. Така аз избягах от Вавилон, без да знам защо го сторих. Вероятно това е било написано на звездите още преди моето раждане и не можеше да се промени.

Седма книга Минея

1

Тъй като нощем движението по реката не спираше, измъкнахме се от града, без стражите да ни безпокоят, и аз пропълзях под навеса да положа морната си глава. Както вече описах, царските гвардейци ме бяха разбудили още преди зазоряване и никога през живота си не бях имал толкова напрегнат ден, изпълнен с шум и смут. Но ето че и сега не намерих покой — Минея се бе измъкнала от килима и се миеше, загребвайки с шепи вода от реката. Лунната светлина проблясваше игриво по капките, които се стичаха от дланите й. Тя ме погледна, без да се усмихва, и заговори с негодувание:

— По твой съвет цялата се нацапах с кръв, сега мириша и може би никога няма да успея да се изчистя. За всичко си виновен ти. А когато ме пренасяше в килима, притискаше ме към себе си много по-силно, отколкото беше необходимо, и аз едва дишах.

Бях се наситил на приказките й, чувствувах се капнал от умора и затова й казах, прозявайки се:

— Млъкни най-сетне, проклето момиче! Като си помисля колко работа ми отвори, сърцето ме заболява и ми се иска да те хвърля в реката, чиито води сигурно ще те измият според желанието ти. Без теб щях да си седя от дясната страна на царя, жреците от кулата щяха да ме учат на цялата си мъдрост, без да скриват нещо от мен, и щях да стана най-умният лекар на земята. Заради теб се лиших от подаръците, спечелени с лекарското ми умение, златото ми намалява, а не смея да използувам глинените плочки, срещу които бих могъл да получа злато от съкровищниците на храмовете. Всичко това дължа на теб и проклинам деня, в който те срещнах. При спомена за него всяка година ще навличам власеница и ще си посипвам главата с пепел.

Тя потопи ръка в огряната от луната вода, раздели я като течно сребро и промълви, без да вдига поглед:

— Щом е така, тогава по-добре да скоча в реката и ще се избавиш от мен.

Тя се изправи, готова да скочи, но аз я дръпнах и казах: