Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Помогнах му да се измъкне от делвата и му дадох горчив сироп да си прочисти стомаха. После с едно въже, завързано около кръста му, го спуснах във водата и въпреки крясъците му го оставих да поплува, за да се съвземе от виното и маковия сок. Когато отново го изтеглих на гемията, аз се съжалих над него и му казах:

— Нека това ти бъде урок за дръзкото поведение спрямо мен, твоя господар. Освен това запомни, че всичко случило се с теб е истина и че без моята намеса сега щеше да лежиш мъртъв в делвата в гробницата на мнимите царе.

Сетне му разказах цялата история подред и трябваше да я повторя няколко пъти, докато я схване и повярва. Накрая рекох:

— Животът ни е в опасност и на мен никак не ми е до смях. Ако царят ни пипне, ще увиснем на стената с главата надолу, а може и нещо по-лошо да ни се случи. След като гребците избягаха, остава сами да си помогнем и ти, Каптах, ще трябва да измислиш начин да се прехвърлим живи в Митани.

Каптах се почеса по главата, дълго размисля и най-сетне проговори:

— Ако съм те разбрал правилно, всичко случило се е истина и аз не съм сънувал, нито пък съм се побъркал от виното. Щом е така, обявявам този ден за благодатен и в такъв случай мога безгрижно да се напия, за да ми се проясни мозъкът, макар доскоро да смятах, че вече никога не ще се допра до вино.

След тези думи той се пъхна под навеса, разпечата една делва с вино и почна да пие, като величаеше разни египетски и вавилонски богове, чиито имена не бях и чувал. Споменавайки името на всеки бог, той надигаше делвата, докато се свлече на килима, заспа и захърка като хипопотам.

Постъпката му така ме възмути, че ми се щеше да го търколя в реката и да го удавя, ала Минея ме възпря:

— Каптах е прав, всеки ден си има своите грижи. Защо да не пийнем и да не се повеселим тук, където ни е довело течението? Мястото е красиво, закътано в тръстиките, сред които щъркелите потракват клюнове. Ето, и диви патици прелитат, проточили шии, и вият гнездата си, водата блести жълто-зелена под слънцето, а сърцето ми е волно като птица, след като се избавих от робството.

Замислих се над думите й и реших, че е права.

— Щом и двамата сте полудели, защо аз да оставам по-назад? Така или иначе, не ме е грижа за нищо и ми е все едно дали кожата ми ще съхне на стената утре или едва след десет години. Нали и жреците от кулата ме учеха, че всичко това е написано на звездите още преди да сме се родили. Слънцето грее приятно и крайбрежните ниви се зеленеят. Ще ида да се изкъпя в реката и да наловя риба с ръце, както правех някога като дете, защото и този ден е като всички останали.

Така ние поплувахме в реката, изсушихме дрехите си на слънце, ядохме и пихме. Минея принесе жертва на своя бог и танцува пред мен на гемията обредните си танци, от които гърлото ми се сви и дъхът ми замря. Затова й казах:

— През живота си само една жена съм наричал сестрица, ала скутът й ме изгори като огнена пещ и тялото й ме изсуши като пустиня, без да утоли жаждата ми. Затуй ти се моля, Минея, да ме избавиш от магията, в която ме окова снагата ти. И не обръщай към мен очи, блеснали като лунна светлина по огледалото на реката, защото ще те нарека сестрица и ти ще ме тласнеш към престъпления и гибел, както стори оная жена.

Минея любопитно ме погледна и каза:

— Синухе, изглежда, че си общувал със странни жени, щом ми говориш подобни неща. Възможно е жените в твоята родина да са такива, но от мен не бива да се опасяваш. Нямам никакво намерение да те прелъстявам. Моят бог ми е забранил да се забавлявам с мъже. Ако го сторя, ще трябва да умра. Затуй съм предпазлива и ни най-малко не желая да те изкушавам, както явно си въобразяваш, макар че не разбирам откъде ти идват такива мисли.

Тя обгърна с ръце главата ми, сложи я върху коленете си, погали ме по бузите и косата и рече:

— Много глупава ти е главата, щом злословиш за жените. Дори да има такива, дето тровят всички излаци, има и други, които са като извор в пустиня или като роса по обгоряла трева. Но макар да си твърдоглав и неразбран, макар косата ти да е черна и корава, на мен ми е приятно да държа главата ти, понеже в теб, в очите и в ръцете ти, има нещо, което ме привлича. Затуй ми е жал, че не мога да ти дам желаното от теб. Жал ми е не само заради теб, но и заради мен, ако това мое безсрамно признание те утешава.

Златистозелената вода се плискаше в борда на гемията, докато аз стисках силните й хубави ръце. Като удавник се бях хванал за тях и се взирах в очите й, лъчезарни като лунната светлина по повърхността на реката и топли като ласка.