Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Странствуването ни беше свързано с много трудности. Ръцете ми загрубяха, ходилата ми се покриха с мазоли, слънцето изсуши лицето ми и прахта заслепяваше очите ми, ала в спомените ми това пътешествие по прашните вавилонски пътища си остана въпреки всичко хубаво и не мога да го забравя. На драго сърце бих дал много от опита и богатството си, ако можех още веднъж да тръгна млад, прозорлив и неуморим редом с Минея, чиито очи блестяха като лунна светлина по реката. През цялото време смъртта ни следваше като сянка и тя нямаше да е лека, ако ни разкриеха и попаднехме в ръцете на царя. Но в онези далечни дни аз не се сещах за смъртта, нито се боях от нея, макар животът да ми се струваше по-ценен от всякога, докато крачех до Минея и съзерцавах танците и по гумната, чиято глина пръскаха с вода, за да се слегне прахта. Заради нея забравих престъплението и позора на младостта си. Всяка сутрин, събуждайки се от блеенето на овцете и мученето на кравите, усещах сърцето си леко като птица, излизах и гледах как слънцето се ражда и като златна ладия поема по измития от нощта син небосвод.

Накрая стигнахме до опожарената и опустошена земя край границата. Пастири, които ни помислиха за бедняци, ни преведоха в Митани и Нахарина, без да плащаме данък и без да ни съзрат стражите на двамата царе. Едва след пристигането ни в един голям град, където хората не се познаваха помежду си, отидохме на пазара да си купим нови дрехи, измихме се, облякохме се, както подобаваше на достойнството ни, и отседнахме в една изискана странноприемница. Тъй като златото ми бе на привършване, останах известно време в града да упражнявам професията си. Спохождаха ме много пациенти и излекувах доста болни, защото жителите на Митани продължаваха да бъдат любопитни и да обичат всичко чуждо. Минея също правеше впечатление с хубостта си и мнозина ми предлагаха да я купят. Каптах се възстановяваше от изпитанията, пълнееше и общуваше с всякакви жени, които проявяваха благосклонност към него заради историите му. Като си сръбнеше в някой публичен дом, той им разказваше как царувал един ден във Вавилон, хората му се смееха, удряха се по колената и възклицаваха:

— Такъв лъжец още не бяхме срещали! Езикът му е дълъг и бърз като река!

Така времето си течеше, докато Минея започна да ме поглежда с безпокойство в очите, а нощем будуваше и плачеше. Накрая й рекох:

— Знам, че копнееш за родината и бога си и че ни предстои дълъг път. Но преди това трябва да мина през страната на хетите по причини, които не мога да ти кажа. След като разпитах търговци и пътници из странноприемниците и получих множество противоречиви сведения, смятам, че оттам можем да отплуваме за Крит, без да съм напълно уверен в това. Ако искаш, ще те придружа до сирийското крайбрежие, откъдето всяка седмица потеглят кораби за родината ти. Чух обаче, че съвсем наскоро оттук ще тръгне керван да отнесе ежегодните подаръци от митанския цар за царя на хетите. С този керван можем да пътуваме в безопасност, да видим и узнаем много неща, които по-рано не сме познавали. Такава възможност ще ми се удаде едва след година, ала въпреки това не искам да решавам на своя глава. Решавай ти по твоя воля.

В сърцето си знаех, че я заблуждавам, защото желанието ми да посетя страната на хетите целеше единствено да я задържа по-дълго при себе си, преди да се наложи да се разделим заради нейния бог. Но тя отвърна:

— Каква съм аз, че да променям намерението ти? Щом веднъж си обещал да ме отведеш в родината ми, ще те последвам на драго сърце, където и да идеш. Чувала съм, че по хетското крайбрежие съществувал обичай юноши и девойки да танцуват по поляните пред диви бикове, така че оттам до Крит едва ли е далече. Освен това ще имам възможност да поупражнявам танца си, защото скоро ще стане година, откакто не съм заставала пред бикове, и се боя, че ще ме набучат на рогата си, ако затанцувам пред тях в Крит, без да съм се упражнявала.

— За бикове не ми е известно нищо — казах аз, — но трябва да ти призная, че според всички сведения хетите били жесток и коварен народ. По време на пътуването ще ни грозят различни опасности, възможно е и да загинем. Може би най-добре ще е да останеш в Митани и да изчакаш завръщането ми. Ще ти оставя злато, за да живееш добре през това време.

— Това са празни приказки, Синухе — възрази тя. — Където отидеш ти, там ще ида и аз. Ако загинем, ще съжалявам не за себе си, а за теб.

Така аз реших да се присъединя като лекар към царския керван, за да пътуваме безопасно за страната на хетите, наричана Хати или Хета. Но когато това стигна до ушите на Каптах, той започна да ругае и да призовава боговете на помощ: