Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

В правосъдието си също се различават от останалите народи, защото наказанията им са странни и нелепи. Ако някой княз заговорничи срещу царя и гледа да се домогне до царската власт, не го убиват, а го изпращат в пограничните области да прояви способностите си и да възстанови доброто си име. Малко са престъпленията, които не биха могли да се изкупят с подаръци. Човек може да погуби някого, без да получи телесно наказание, стига да обезщети близките на погубения с подаръци. Прелюбодеянието също не се наказва. Щом някоя жена намери мъж, който я удовлетворява по-добре от съпруга й, тя има право да напусне дома си и да заживее с другия мъж, но той трябва да плати обезщетение. Бездетните бракове се разтрогват публично, понеже техният цар държи поданиците му да имат много деца. Ако някой отнеме нечий живот на потайно място, не е нужно да заплати толкова, колкото ако убийството е станало в града, пред погледа на хората, защото според тях оня, който отива сам на потайно място, въвежда другиго в изкушение да го погуби, за да усъвършенствува умението си да убива. Само в два случая се осъжда на смърт и от тях най-добре личи безразсъдството в правораздаването им: със смъртно наказание се преследва бракът между брат и сестра и правенето на магии без разрешение. Магьосникът трябва да докаже умението си пред държавни служители и да получи от тях разрешително за упражняване на професията си.

Когато пристигнах в Хати, техният велик цар Шубилулюма царуваше вече двадесет и осем години и името му всяваше такъв страх, че при произнасянето му хората се покланяха, вдигаха почтително ръце и с викове го възхваляваха, защото той бе въдворил ред в хетската държава и беше покорил много народи под хетска власт. Живееше в каменния си дворец насред града, а за раждането и героичните му подвизи разказваха множество легенди, каквито се разказват за всички велики царе. Самия него не можах да видя, както не го видяха и митанските пратеници. Разрешиха им под присмеха и подигравките на гвардейците да оставят подаръците на пода в приемната му зала.

Първоначално изглеждаше, че в Хатушаш не се намира много работа за лекари. Доколкото разбрах, хетите се срамуваха от болестите си и ги криеха колкото се може по-дълго. Слабите и недъгавите деца се умъртвяваха още след раждането, заболелите роби биваха убивани. Затуй хетските лекари нямаха много опит. Бяха невежи хора, които дори да четат не умееха. Но рани и натъртвания лекуваха изкусно, а и против планинските заболявания имаха добри лекове, които бързо намаляваха телесния огън. На това се научих от тях. Но щом някой заболееше от смъртоносна болест, предпочиташе да умре, отколкото да оздравее, страхувайки се, че ще остане слаб и немощен до края на живота си. За разлика от културните народи хетите се бояха от физическата немощ повече, отколкото от смъртта.

В края на краищата обаче всички големи градове си приличат, а богатите и високопоставените навсякъде са еднакви. Щом името ми се разчу, при мен в странноприемницата заприиждаха болни, чиито страдания познавах и можех да ги излекувам. Предпочитаха да идват предрешени, тайно и по тъмно, за да не навредят на доброто си име. Затова те ми оставяха богати подаръци, така че в крайна сметка в Хатушаш спечелих цял куп злато и сребро, макар първоначално да ми се струвате, че ще се наложи да си тръгна оттам като просяк. Голяма заслуга за всичко имаше Каптах, който по навик прекарваше времето си в бирарии, дюкяни и навред, където се струпваха хора. Там той на висок глас хвалел и величаел името и умението ми на познатите му езици, докато слугите почнали да уведомяват господарите си.

Хетските нрави бяха строги и на знатния не подхождаше да се показва пиян на улицата, ако държеше да не се изложи. Ала както във всички големи градове, знатните и богатите пиеха много, и то опасни, смесени вина. Лекувах причинените им от тях заболявания и оправях треперенето на ръцете им, когато трябваше да се явят пред царя. С бани и успокоителни лекове помогнах на неколцина, които смятаха, че мишки гризат телата им. Карах също Минея да ги развлича с танците си, те й се възхищаваха и й правеха скъпи подаръци, без да искат нещо в замяна, защото хетите биваха щедри, щом някой им харесаше. По такъв начин спечелвах приятелството им и се осмелявах да ги разпитвам за неща, които не бих дръзнал да проучвам открито. С най-много сведения се сдобих от царския архивар, който говореше и пишеше на доста езици и водеше чуждестранната преписка на царя, но не се придържаше към общите нрави. Убедих го за всеки случай, че уж са ме изгонили от Египет, че никога не ще мога да се върна там и че обикалям света, за да спечеля злато и да натрупам знания, без пътешествията ми да целят нещо друго. Той ми повярва и отговаряше на въпросите ми, стига да го почерпех с хубаво вино и Минея да танцуваше пред него. Така се завърза следният разговор: