Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Както в повечето тогавашни пристанища в този град също имаше поляна, на която държаха диви бикове, и младежите се упражняваха в сръчност и смелост, като ги прескачаха или забиваха пики във врата им. Минея се захласна при вида на биковете и пожела да изпробва умението си. Тогава за първи път я видях да танцува пред диви бикове. Никога не бях виждал подобно нещо и сърцето ми изстина, докато я гледах, защото бикът е най-страшното диво животно, по-страшно дори от слоновете, които са кротки, щом не ги дразнят. Рогата му са дълги и остри като игли, с лекота намушква човека, подхвърля го във въздуха и го стъпква с краката си.

Минея танцуваше в тънка дреха и ловко се отстраняваше, когато разярените бикове се втурваха с приведена глава срещу нея. Лицето й пламтеше, тя се разгорещи и захвърли сребърната мрежичка от главата си, така че косата й се развя от вятъра. Танцът й беше бърз и окото не можеше да проследи всички движения, когато скочи между рогата на един настъпващ бик, хвана се за тях, притисна крака о челото му, преметна се във въздуха и застана права на гърба му. Наблюдавах умението й и моето присъствие сякаш я караше да показва неща, за които не бих повярвал, че са по силите на човека, ако ми ги разкажеха. Пот ме изби, докато гледах, и не можех да седя спокойно на пейката, макар зрителите зад мен да ме ругаеха и да ме дърпаха за наметката.

Когато се върна от поляната, тя бе посрещната възторжено, окичиха главата и шията й с венци, а младежите й подариха чудна купа, украсена с червени и черни изображения на бикове. Всички твърдяха, че никога не са виждали такова нещо. А капитаните, които бяха ходили в Крит, казваха, издишвайки винени пари от ноздрите си, че и там едва ли има подобна танцьорка пред бикове. Тя дойде при мен и се притисна с мократа си от пот тънка дреха. Долепи до мен стройното си гъвкаво тяло и всеки неин мускул потръпваше от умора и гордост.

— Не съм виждал друга като теб — промълвих аз, ала сърцето ми бе натежало от скръб, защото, виждайки я да танцува пред биковете, знаех, че те я отделяха от мен като зла магия.

Наскоро след туй в пристанището пристигна кораб от Крит. Не беше нито прекалено голям, нито прекалено малък, капитанът нямаше зловещ поглед и говореше родния й език. Затова тя каза:

— С този кораб ще се прибера безопасно в родината си при моя бог, а ти сигурно ще ме изоставиш и сърцето ти ще ликува, че си се отървал от мен, след като ти причиних толкова неприятности и щети.

— Много добре знаеш, Минея, че ще те придружа до Крит — отвърнах аз, а тя ме погледна и очите й бяха като море на лунна светлина. Беше си начервила устните и веждите й приличаха на тънки черни дъгички над очите.

— Съвсем не разбирам защо искаш да ме придружиш, Синухе. Корабът ще ме отведе право в родината и не може да ми се случи никаква беда повече.

— Знаеш защо, Минея.

Тогава тя пъхна дългите си силни пръсти в ръката ми, въздъхна и каза:

— Много изпитания преживяхме заедно, Синухе, видях различни народи, така че в паметта ми моята родина остана далеч като хубав сън и вече не копнея за моя бог както преди. Затова, както си забелязал, отлагах заминаването под глупави предлози, но танцувайки пред биковете, отново осъзнах, че ще трябва да умра, ако ме обладаеш…

— Да, да, да! — избухнах аз. — Вече много пъти напразно сме разговаряли за това и аз нямам намерение да те обладавам, защото заради такава дреболия не си заслужава да разгневяваш твоя бог. Всяка робиня може да ми предложи онова, което ти ми отказваш, без да има някаква разлика, както твърди Каптах.

Тогава зелените й очи засвяткаха като на дива котка в тъмното, тя впи нокти в дланта ми и изсъска:

— Отивай веднага при твоята робиня, защото ми е противно да те гледам! Тичай право при мръсните момичета от пристанището, щом толкова те привличат, но знай, че после вече няма да те познавам, а може и със собствения ти нож да те пробода! Без каквото мога аз, без него можеш и ти!

Усмихнах се и й казах:

— На мен никой бог не ми го забранява.

— Аз ти го забранявам! Да не си се опитал да дойдеш при мен, ако го сториш!

— Не се безпокой, Минея — рекох аз. — Онова, за което говориш, отдавна ме е отегчило. Едва ли има нещо по-еднообразно от плътското общуване с жена и след като веднъж съм го опитал, нямам желание да се връщам към него.

Тя отново се разпали и извика:

— Думите ти нараняват дълбоко жената в мен! Ако е така, сигурна съм, че с мен едва ли ще се отегчиш.

Както и да се стараех, не можах да оправя настроението й и вечерта тя не легна до мен, а си взе чергата, отиде в другата стая и се зави презглава.

— Минея — повиках я аз, — защо вече не искаш да ме топлиш с младостта си? Нощите са студени и аз зъзна в постелята си.

— Лъжеш — отвърна тя. — Тялото ми гори като в треска и се задушавам от жега. Затова предпочитам да спя сама, а ако ти зъзнеш, поръчай да донесат мангал в стаята ти или вземи някоя котка да те топли и не ми пречи да спя.

Отидох при нея и я пипнах — тялото й наистина гореше и се тресеше под завивката, та й казах: