Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Сградите им не са високи и внушителни като храмовете и палатите в други страни. При строежа им критяните се стремят към удобство и разкош, без да отдават значение на външния вид. Обичат въздуха и чистотата, прозоречните им решетки са широки и вятърът подухва през тях. В къщите си имат няколко бани, в чиито блестящи басейни чрез завъртане на кран от сребърни тръби потича гореща и студена вода. Нужниците им също се почистват от течаща вода, така че разкош като в критските къщи не съм виждал никъде. Впрочем такава е обстановката не само у високопоставените и богатите, а у всички, с изключение на чуждоземните и работниците, които живеят на пристанището.

Жените им отделят невероятно много време, за да се къпят и да изскубват космите по тялото си, да се поддържат, разхубавяват и гримират лицето си. Затуй, като започнат да се обличат, те никога не се приготвят навреме и пристигат на гости когато успеят. За царските приеми също закъсняват, без някой да ги упреква. Но най-чудновато е облеклото им, защото носят тесни, извезани със злато и сребро дрехи, които покриват тялото им без ръцете и гърдите. Тях оставят разголени, понеже се гордеят с хубавите си гърди. Широките си надиплени поли украсяват с безброй избродирани или нарисувани от художници фигури. Имат също така дрехи, изработени от стотици златни плочици с форма на сепии, пеперуди и палмови листа, през които кожата им прозира. Косата си завиват изкусно на високи прически, които им отнемат по цял ден. Окичват ги с леки шапчици, закрепени към косата със златни игли, и те се поклащат като големи пеперуди, готови да политнат всеки миг. Тялото им е стройно и грациозно, но имат тесни бедра като на момчета, поради което раждат трудно и по възможност избягват да имат деца. Не смятат за срамно, ако са бездетни или имат само едно-две деца.

Мъжете им са обути с украсени ботуши, достигащи до коленете. Престилките им са прости и пристегнати, защото се гордеят с тесните си бедра и широките си плещи. Главите им са малки и изящни, крайниците — тънки и подобно на жените не търпят никакви косми по тялото си. Много малко от тях говорят чужди езици, защото се чувствуват добре у дома си и нямат желание да странствуват в земи, които няма да им предложат удобствата и радостите на тяхната родина. Макар цялото им богатство да идеше от търговията на пристанището, сред тях срещнах мъже, които не стъпваха там заради вонята му. Те не умееха да правят най-прости сметки и за всичко се осланяха на служителите си. Ето защо ловките чужденци бързо забогатяват в Крит, стига да са съгласни да живеят на пристанището.

Критяните притежават устройства, които свирят, без да има музикант в къщата, и твърдят, че можели да отбелязват музиката писмено, та като четял написаното, човек се научавал да свири нещо, което никога преди това не е чувал. Вавилонските музиканти също твърдяха, че познавали това умение. Не искам да го оспорвам нито на едните, нито на другите, защото не съм специалист и музиката на различните страни съвсем обърка слуха ми. Ала сега вече разбирам защо другаде по света казват: „Лъже като критянин!“

На острова не се виждат храмове, хората не мислят много за богове, а се задоволяват да служат на биковете. Затуй пък толкова по-усърдна е тази служба и не минава ден да не се съберат край арената. Не смятам обаче, че го вършат от почит към боговете, а по-скоро заради напрежението и развлечението, които танцът пред бикове предлага на зрителите.

Не бих казал също така, че отдават особена почит на царя си, понеже и той е като тях, въпреки че за разлика от поданиците си живее в далеч по-голям палат. С него общуват като с равен, шегуват се и му разказват смешки, пристигат на приемите му когато успеят и си тръгват по свое желание, щом им доскучае или си наумят нещо друго. Вино пият умерено за настроение и макар нравите им да са твърде свободни, никога не се напиват, защото смятат това за диващина. На пиршествата им не съм виждал някой да повръща от препиване, както често се случва в Египет и други страни. Затова пък лесно се влюбват, независимо другият на кого е съпруг или съпруга, и се любят както и когато им хрумне. С особено благоволение сред жените се ползуват младежите, които танцуват пред бикове, та много знатни мъже се занимават с това изкуство за собствено удоволствие. Понякога те достигат високо умение като обречените на бога младежи, на които не се разрешава да се забавляват с жени, както обречените девици не бива да се любят с мъже. Така и не разбрах на какво се дължи това, понеже, съдейки по нравите им, те явно не отдават особено значение на тази работа.

Описвам всичко това, за да покажа, че често се стъписвах, преди да свикна с критските нрави, доколкото изобщо можах да свикна с тях. Защото за критяните е гордост постоянно да измислят нещо ново и изненадващо, така че никога не се знае какво ще последва след миг. Но нека се върна на Минея, макар сърцето ми да се къса, когато разказвам за нея.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия