Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

— Разбира се, че ще можеш да видиш пещерата — рече Минотавър хладно. — Само след няколко дни ще настъпи пълнолуние и същата нощ Минея ще влезе в божия дом.

— А ако откаже да влезе в божия дом? — запитах аз невъздържано, понеже думите му ме стреснаха и накараха сърцето ми да изстине от отчаяние.

— Такова нещо още не се е случвало — отвърна Минотавър. — Можеш да бъдеш спокоен, египтянино Синухе. След танца пред нашите бикове Минея по собствено желание ще влезе в божия дом.

Той отново надяна златната глава, на бик и скри лицето си, което означаваше, че трябва да си тръгваме. Минея ме дръпна за ръката и ме поведе, но радостното й настроение беше изчезнало.

3

В странноприемницата заварих Каптах, който добре се беше почерпил в пристанищните кръчми.

— Господарю, тук слугите се чувствуват като в Западната страна! — възкликна той. — Никой не ги бие с тояга, нито пък помни колко злато е имал в кесията си или какви накити е купувал. Наистина, господарю, за слугите това е Западната страна на земята. Щом някой стопанин се ядоса на слугата си и го изгони от дома си, което тук е най-голямото наказание, достатъчно е слугата само да се скрие, да се върне на другия ден, и господарят му вече е забравил всичко. Но за моряците и робите от пристанището тази земя е лоша, защото алчните служители шибат с пръчки, а търговците мамят пришълеца от Симира със същата лекота, както той мами египтянина. Обаче имат едни малки рибки, които — накиснати в глинено гърне със зехтин — са чудесно мезе за вино. Заради тези вкусни рибки им прощавам много неща.

Всичко това той изприказва по обичайния си начин, като че ли беше пиян, ала сетне затвори вратата и като се увери, че никой не подслушва, продължи:

— Господарю, странни неща стават в тази страна. По кръчмите моряците говорят, че критският бог бил умрял и жреците в паника търсели нов бог. Но това са опасни приказки, заради които хвърляли моряци от скалите в морето за храна на сепиите. Предречено било могъществото на Крит да рухне, щом техният бог умре.

Тогава в сърцето ми пламна безумна надежда и казах на Каптах:

— В нощта на пълнолунието Минея трябва да влезе в божия дом, но ако техният бог действително е умрял, което е възможно, понеже в крайна сметка народът винаги знае всичко, макар никой нищо да не му казва, тогава Минея може би ще се върне от божия дом, откъдето досега никой не се е завръщал!

— Малко ли ядове и неприятности ни докара досега тази проклетница? — рече Каптах. — Никак не подхождаше на достойнството ми жена с пантофа си да ми разбива носа. Но си прав, че народът в крайна сметка винаги знае всичко, макар никой нищо да не му казва. Отпърво го забелязва смътно като насън, а сетне всичко му се прояснява като бял ден и тогава почват побоища по улиците, пламват къщи и много неща се променят. Хич не завиждам на критските богаташи, ако техният бог наистина е умрял, защото, като се разчуе, пристанището ще се юрне в града, ковачите ще грабнат чукове, рибарите — ножове, а носачите ще стиснат дървените бухалки. Така поне предполагам, но може и другояче да стане.

Докато дърдореше, аз си спомних какво казваха вавилонските звездобройци и рекох:

— Вавилонските жреци са изчислили по звездите, че световната година преваля и народите ще навлязат в нова световна година, през която боговете ще измрат и сетне всичко ще се промени. Възможно е обаче това предсказание да важи само за Крит, защото сирийските и египетските богове никога не умират, те са вечни.

— Голяма е мъдростта ти, господарю — обади се Каптах, — и ако в главата ми имаше достатъчно вино, сигурно щях да проумея думите ти. А сега звезди, жреци, богове и световни години се омешват в нея и единственото, което разбирам, са приказките ти за Минея. В тях тя стои в началото, в края и в средата и много ми е жал за теб, защото неведнъж съм ти казвал, че от една робиня или в публичния дом ще получиш пак толкова с по-малко усилия. А както дочух в кръчмите, тези критянки с разголени гърди май също не си стискат много колената. Обаче щом държиш на момичето, работата е проста: ще я хлопнем с едно дърво по главата, ще я напъхаме в чувал, ще я отнесем на някой кораб и с помощта на скарабея ще отплуваме заедно с нея за Египет. Не е голямо чудо, макар да съм сигурен, че по този начин си вкарваш цял чувал диви котки в къщата. Готов съм все пак да ти помогна в това опасно начинание, защото ми е непоносимо да гледам как врещиш като печална коза и се топиш пред очите ми, а косата ти се е сплъстила като козината на котарак по време на разгонване.

Дързостта на Каптах не ме ядоса, а дълго разсъждавах над думите му. Предложението му ме съблазняваше, но аз така уважавах Минея и нейната воля, че в глупостта си не се съгласих да последвам съвета му. Мислех си, че Минея никога нямаше да ми прости, ако я отвлечах като котка в чувал.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия