Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Луд ли си да се набиваш в очите им? — каза той. — По-добре танцувай с другите, смей се и пей като тях, за да не си навлечеш беля. Ще ти кажа също, че Минотавър е излязъл през вратичката до медните порти. Не се чуди, защото ходих лично да я огледам и видях как стражите я заключиха и прибраха ключа. Съветвам те, господарю, да пийнеш глътка вино за успокоение — лицето ти е сгърчено като на бесен и въртиш очи като кукумявка.

Наля ми да пия и под блясъците на факлите съм заспал на огряната от луната морава, защото, виждайки състоянието ми, Каптах навярно бе сипал във виното маков сок. Тъй си бе отмъстил за онова, което бях сторил с него във Вавилон, за да му спася живота. Само че вместо да ме напъха в делва, той ме покрил с черга и внимавал танцуващите да не ме настъпят. Може би този път той на свой ред бе спасил живота ми, понеже в отчаянието си бях способен да намушкам Минотавър с ножа си и да го убия. Така Каптах проседял нощта, докато виното в делвата свършило, и заспал до мен, издишвайки винени пари в ухото ми.

Събудих се късно на следния ден. Сокът така ми беше подействувал, че първоначално се зачудих къде се намирам. Когато дойдох на себе си и си спомних какво се бе случило, бях напълно спокоен, с прояснена глава и благодарение на целебния сок вече не буйствувах. Много от участниците в шествието се бяха прибрали в града, но някои все още спяха из храсталаците — мъже и жени в безпорядък с неприлично разголени тела, понеже бяха пили, танцували и празнували до зазоряване. Събуждайки се, те обличаха чисти дрехи, жените оправяха прическите си и се чувствуваха нещастни, че не можеха да се изкъпят. Водата на потоците им се струваше прекалено студена, след като бяха свикнали от сребърния чучур на баните им да тече гореща вода.

Те изплакваха устата си, мажеха лицата си, червяха се и оцветяваха веждите си, прозяваха се и се разпитваха кои щяха да останат да чакат Минея и кои мислеха да се отправят към града. Мнозина се бяха наситили на лудориите по моравата и из храстите и през деня си тръгнаха. Само най-младите и най-ревностните приятели на Минея останаха да се забавляват под предлог, че щели да чакат завръщането й, макар всеки да знаеше, че от божия дом още никой не беше се завърнал. Казваха го, понеже през нощта бяха срещнали някой, който им харесваше, а жените използуваха случая да отпратят съпрузите си в града, за да се отърват от тях. Наблюдавайки ги, разбрах защо в града — за разлика от пристанището — нямаше нито един публичен дом. Като гледах забавленията им през деня и през следващата нощ, прозрях също така, че момичетата, чиято професия беше да развличат мъжете, трудно можеха да се състезават с критянките.

Преди Минотавър да си тръгне, аз го запитах:

— Макар и чужденец, мога ли да остана и заедно с приятелите на Минея да чакам завръщането й?

Той ме погледа враждебно и отвърна:

— Никой не те възпира, но ми се струва, че в пристанището има удобен кораб, който може да те отведе в Египет, защото чакането ти ще е напразно. Досега никой от обречените не се е завърнал от божия дом.

Престорих се на глупак, за да му угодя, казах:

— Вярно е, че си бях изгубил ума по Минея, ала тя ми дотегна, понеже заради своя бог не даваше да я докосна. Откровено казано, изобщо не очаквам завръщането й, но го споменавам като всички останали, защото тук има много приятни момичета и омъжени жени, които благосклонно ме поглеждат и изкусително ми поднасят гърдите си. Досега не ми се е случвало такова нещо. Ще призная, че Минея беше ужасно ревнива и опърничава девойка — не ми даваше нито да я докосна, нито да се развличам с други. Освен това трябва да те помоля за извинение, ако снощи в пияно състояние може би неволно съм те обидил, макар че не си спомням добре и главата ми още е замаяна. Спомням си само, че те бях прегърнал и исках да ме научиш стъпките на танца, който танцуваше така великолепно и тържествено, та ме смая. Но ако съм те докачил, наистина те моля от все сърце да ми простиш, защото, като чужденец, още не познавам достатъчно нравите ви и не знаех, че никой не бива да те докосва, понеже си пресвят човек.

Всичко това издърдорих с преплитащ се език и примигвайки, като се оплаквах от главоболие. Той се усмихна, взе ме за глупак и рече:

— Щом е така, няма да ти преча да се развличаш, защото ние критяните не сме тесногръди. Стой и чакай Минея колкото си искаш, само гледай да не направиш някое дете. Чужденец си и това би било непристойно. С този съвет не искам да те засегна, а ти го давам като на мъж, за да ти изясня нашите нрави.