Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Най-бързо това пролича в Тива. За да се подчертае властта и сполуката на фараона, там бяха уредени същите шествия и церемонии както в Ахетатон в чест на тридесетилетния юбилей. В Тива прехвърлиха кошници, пълни със златен пясък и щраусови пера, докараха пантери в клетки, по реката превозиха жирафи, в шествията участвуваха маймуни и папагали с лъскава перушина, за да може народът да се увери в могъществото и богатството на фараона и да го възвеличае. Ала тиванците гледаха шествието мълчаливо и без израз на радост, по улиците станаха сбивания, късаха кръста на Атон по дрехите и яките на хората, а двама жреци на Атон бяха пребити с бухалки, когато без стражи се бяха осмелили да се смесят с тълпата.

Най-лошото беше, че чуждоземски пратеници следваха шествието, наблюдаваха всичко това и дори успяха да чуят за покушението срещу фараона, което заради неговото твърдоглавие не можа да бъде потулено. Затуй се досещах, че след завръщането си в Сирия пратеникът на Азиру щеше да доложи на господаря си много интересни неща. Освен това от фараона той получи многобройни драгоценни дарове за Азиру. Аз също изпратих на Азиру и на семейството му подаръци. На синчето му подарих цяла армия издялани от дърво и изкусно оцветени копиеносци и стрелци с лъкове, коне и бойни колесници. Бях наредил едната половина от тях да изобразяват хети, а другата — сирийци, като се надявах, че момчето щеше да си играе на война между тях. Такива дървени фигурки се продаваха евтино, откакто храмовете и работилниците на Амон бяха затворени. Резбарите вече не можеха да изготвят дървени слуги и ладии за гробниците на богатите и останаха без работа. Всеки случай подаръкът ми беше великолепен: очите на войниците бяха от черен базалт, а на офицерите — от скъпоценни камъни, колесниците на военачалниците бяха позлатени, а малките им камшици — от златни и сребърни нишки, така че подаръкът беше царствен и съответствуваше на достойнството ми. Струваше ми по-скъпо от подаръците за Азиру, защото той държеше на сина си повече, отколкото на собствената си облага.

По онова време фараон Ехнатон изживяваше големи страдания, бореше се със сърцето си и множество съмнения разколебаваха вярата му, поради което в тъмни нощи понякога се оплакваше, че виденията му се губели и Атон го бил изоставил. Накрая обаче реши да се възползува от покушението и подсили увереността си, че неговата задача е станала по-велика, а делото му — по-важно, след като по египетските земи все още витаеше толкоз много мрак и страх. Той вкуси горчивия хляб на омразата и пи от солената вода на ненавистта, без хлябът да засити глада и водата да утоли жаждата му, но вярваше, че само от любов и доброта позволява да преследват още по-ожесточено жреците на Амон и да наказват и изпращат в рудниците ония, които произнасяха гласно името на Амон. Разбира се, от гоненията страдаха най-много сиромасите и обикновените хора, защото тайната власт на Амоновите жреци беше голяма, към тях стражите на фараона бяха снизходителни и не се осмеляваха с пръст да ги докоснат. Ето защо ненавистта пося ненавист и в Египет неспокойствието избуя още повече.

Понеже нямаше свой син, за да заздрави властта си, фараон Ехнатон ожени двете си по-големи дъщери Меритатон и Анхсенатон за синовете на свои предани сановици. Меритатон строши гърне с един юноша на име Семнехкере, който изпълняваше длъжността царски виночерпец, бе прекарал целия си живот в златния палат и вярваше в Атон. Беше петнадесетгодишно пламенно момче, което подобно на фараона сънуваше с отворени очи, ала волята му беше слаба и изцяло се осланяше на волята на фараона, поради което се харесваше на Ехнатон. Затуй фараонът заповяда да го окичат с царска корона и го определи за свой наследник, тъй като вече не се надяваше да му се роди син.

Анхсенатон строши гърне с десетгодишно момче на име Тут, което получи длъжността царски коняр и надзорник на царските строежи и каменоломни. Беше слабовато, болнаво момче, играеше си с кукли, обичаше сладкишите и проявяваше покорство и любознателност. Не се отличаваше с нищо лошо, но и с нищо особено добро, възприемаше всичко, на което го учеха, и повтаряше думите, чути току-що от някого. Тези две момчета бяха знатни египтяни и чрез брака им с неговите дъщери фараон Ехнатон се надяваше да спечели за себе си и за Атон техните знатни и влиятелни родове. Момчетата му допадаха с липсата на собствена воля, защото в разпалеността си фараон Ехнатон вече не понасяше възражения и не се вслушваше в съветниците си.