Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Така привидно всичко продължаваше постарому, но смъртта на малката принцеса и на кученцето й, както и покушението срещу фараона бяха лоши предзнаменования, а още по-лошо предзнаменование беше, че фараон Ехнатон искаше да си запуши ушите за всички земни звуци и да се вслушва само в собствените си внушения. Затуй животът в Ахетатон стана тягостен, шумът по улиците заглъхна, хората се смееха по-рядко и при разговори понижаваха гласа си, сякаш някакъв потаен страх беше надвиснал над Града на небесните висини. Често ми се случваше посред работа ромоленето на водния часовник да ме изтръгне от мислите и поглеждайки навън, да установя, че в Ахетатон внезапно се е възцарила гробна тишина. Не се долавяше никакъв звук — нито трополене на колела, нито птиче цвърчене, нито викове на слуги, само водният часовник отмерваше безконечното време. В такива мигове неговото ромолене ми приличаше на злокобен звук, като че ли някакво предопределено време изтичаше, макар да се упреквах за безразсъдството си и да се уверявах, че времето никога не е свършило и водата във водния часовник никога не е пресъхвала. После по улицата край къщата ми отново тръгваха коли, теглени от украсени с пъстри пера коне, и приятното трополене на колелата им се смесваше с гълчавата на слугите, които скубеха дивеч в кухненския двор. Тогава отново се успокоявах и си мислех, че съм сънувал лош сън.

В моменти на отрезвяване все пак имах чувството, че Ахетатон наподобява красива черупка, чиято сърцевина вече е проядена. Червеят на времето прогризваше безгрижния живот на сърцевината, радостта угасваше и смехът замираше в Ахетатон. Затуй сърцето започна да ме тегли обратно в Тива. Имах много причини да се завърна там и беше излишно да търся претекст за заминаването си. Сърцето ми изреждаше множество причини, чиято важност фараон Ехнатон не можеше да отрече. Същото важеше за мнозина други, които в сърцето си вярваха, че обичат фараон Ехнатон. Те отпътуваха от Ахетатон — кой да обиколи имотите си, кой да задоми някой роднина, едни тръгваха за Мемфис, други — за Тива. Немалко от тях се завръщаха в Ахетатон, но имаше и такива, които не се прибираха. Вече не се бояха, че ще се лишат от благоволението на фараона, и търсеха упование в тайната власт на Амон. Аз заминавах за Тива заради богатството си. Погрижих се Каптах да ми изпрати разни документи, за да удостоверя пред фараона неотложността на отпътуването ми, така че той не ме възпря.

4

Щом се качих на кораба и поех нагоре по реката, душата ми сякаш се освободи от окови. Отново се беше запролетило, разливът се бе оттеглил и лястовиците се спускаха стремглаво над мътните води. По нивите се бе утаила плодородна тиня и плодните дръвчета цъфтяха. Напирах напред с нежна пролетна омая в сърцето, като че ли бях годеник, забързан към своята сестрица. Ето как човек става роб на собственото си сърце, затваря очи да не вижда онова, което не му харесва, и вярва в надеждите си. Освободен от магията на Ахетатон и от прокрадналия се страх, сърцето ми ликуваше като пусната от клетка птица. Защото човек трудно понася да бъде подвластен на чужда воля, а живеещите в Ахетатон бяха подвластни на настървената и угнетяваща воля на фараона и на капризните му душевни изблици. Понеже бях негов лекар, за мен той беше човек и затуй робията ми беше по-тежка, отколкото на другите, за които беше фараон, или на малцината, които го боготворяха, та им беше по-лесно да понасят робията над сърцето си.

Бях във възторг от възможността отново да гледам със своите очи, да слушам със своите уши, да говоря със своята уста и да живея по своя воля. Подобна свобода не вреди никому, а напротив — докато пътувах нагоре по реката, моята свобода ми вдъхна смирение и стопи горчилката в сърцето ми, така че и фараона виждах такъв, какъвто си беше. Колкото по-назад оставаше фараон Ехнатон, толкоз по-ясно го виждах какъвто бе в действителност, и колкото по-далеч отивах, толкова повече го обиквах и му желаех доброто. Колкото повече се приближавах до Тива, толкова по-силно оживяваха спомените ми, а фараон Ехнатон и неговият Атон ставаха по-величави в сърцето ми и прогонваха сенките на другите богове и на Амон.