Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

За миг той се замисли и отговори:

— Великият пълководец и владетел е длъжен да прозира думите и представите на всички и да умее сам да използува думи и представи като оръжие в ръката си. Признавам, Синухе, че това е твърде изнурително и прави живота безрадостен, но може би чувството, че с волята си властвуваш над другите и ги насърчаваш към велики дела, замества липсващата радост. Като бях по-млад, аз вярвах в копието и сокола си. Сега вярвам в собствената си воля и знам, че в нея е моята съдба. Но волята ми ме изтощава, както водата излъсква камъка. Затуй нямам нито миг спокойствие — ни денем, ни нощем, ни наяве, ни насън. Река ли да си отпочина, нямам друг начин, освен да се напия до припадък. Като бях по-млад, вярвах в приятелството, бях убеден, че обичам една жена, чието презрение и непреклонност ме вбесяваха. Сега обаче знам, че за мен никой не е цел, към която се стремя, за мен всеки човек е само средство и тази жена вече също е само средство за мен. Аз, Хоремхеб, съм средоточието, всичко тръгва от мен и се връща пак при мен. Аз съм Египет и народът. Затуй възстановявайки величието и могъществото на Египет, аз самият ставам велик и могъщ. Виждаш, Синухе, че това е естествено и справедливо.

На някой друг, който не го познаваше, думите му можеха да направят впечатление, но аз го помнех като самонадеян юноша, а в Хетнетсут бях видял родителите му, които миришеха на сирене и обор, въпреки че ги бе въздигнал в знатни люде. Ето защо на него не можех да гледам сериозно, макар че с думите си явно се опитваше да ми се представи за богоподобен. Все пак не издадох мислите си, а му заразказвах за принцеса Бакетамон, която беше много обидена, че в шествието на Тутанхамон не й бяха отредили по-почетно място. Хоремхеб жадно ме заслуша и ме почерпи с вино, за да продължа разказа си за Бакетамон. Така ние си пиехме виното на път за Мемфис, докато бойните колесници на хетите опустошаваха Долната земя.

Четиринадесета книга Свещената война

1

Събирайки войска и провизии, Хоремхеб свика в Мемфис всички заможни египтяни и им каза:

— Всички вие сте богати хора, а аз бях просто овчарче, родено в нищета. Но Амон ме благослови и фараонът ми възложи да водя война. Врагът, който заплашва нашата страна, е подъл и жесток, както сигурно ви е добре известно. За мое удовлетворение аз съм ви чувал да заявявате гръмогласно, че войната изисква жертви от всекиго. Затуй намалихте дажбите на робите си и на селяните и навред в Египет повишихте цените на всички стоки. От думите и делата ви разбирам, че в съответствие с вашето положение сте готови на големи жертви. Това е хубаво и ме радва много, защото за да се сдобия със средства за воюване, за наемане на войска, за изработване на бойни колесници и за много други неща, които не са ви ясни, но спадат към изкусното водене на война, реших да заема част от имуществото ви. Ето защо от данъчните списъци се снабдих с данни за вас, но това не ме задоволи и накарах да съберат допълнителни сведения за имуществото ви, така че съм осведомен и за онова, което сте укривали от бирниците по време на лъжефараона. Сега в името на Амон царува истински фараон и вече не е нужно да укривате имуществото си — можете явно и с чувство на гордост да го пожертвувате за водене на война. В този смисъл всеки от вас незабавно ще ми заеме половината от имуществото си. Безразлично ми е дали ще го предоставите в злато или сребро, в зърно, добитък, коне или коли, стига да стане бързо.

Като чуха това, египетските богаташи се завайкаха, разкъсаха дрехите си и завикаха:

— При лъжефараона осиромашахме и останахме без средства! Сведенията, които си събрал за нас, са неверни! Освен туй какъв залог ще ни предложиш, ако ти заемем половината от имуществото си, и каква лихва смяташ да ни платиш?

Хоремхеб ги изгледа дружелюбно и каза:

— Моят залог е победата, която с ваша помощ, драги приятели, възнамерявам да постигна възможно по-скоро. Не постигна ли победа, хетите ще дойдат и ще ви отнемат всичко, така че според мен залогът ми е предостатъчен. А за лихвите ще се споразумея с всекиго поотделно и се надявам, че всички ще останете доволни. Но вие много прибързано се завайкахте, защото още не съм се доизказал. На първо време искам да ми дадете на заем половината от имуществото си — само на заем, драги приятели. След четири месечини ще трябва отново да ми заемете половината от останалата ви половина, а след година — половината от остатъка. Сами най-добре можете да пресметнете колко ще остане за вас, но съм убеден, че ще имате достатъчно, за да ви е пълна паницата до края на живота, така че аз съвсем не ви ограбвам.

Тогава богаташите с хленч се проснаха в нозете му, горчиво заплакаха, заудряха до разкървавяване чела в пода, викайки, че в такъв случай предпочитали да се предадат на хетите. С престорено удивление Хоремхеб каза: