Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Когато звездите заблестяха и по опустошените пристанищни улички стражите заудряха с дръжките на копията си по щитовете, за да сплашат народа, аз се сбогувах с Мути и от някогашната медникарска къща в бедняшкия квартал на Тива още веднъж се отправих към златния палат на фараона. Докато крачех по крайбрежните улици, небето над Тива отново пламтеше, светлините по главните улици прогонваха нощния мрак и откъм центъра на града дочувах шумни свирни — през тази нощ фараон Тутанхамон се възкачваше на престола и Тива празнуваше.

7

Но през същата нощ старите жреци от храма на Сехмет работиха усърдно — изскубаха прораслата между каменната настилка трева, върнаха статуята с лъвската глава на предишното й място, покриха я с червен лен и я окичиха със знаците на войната и унищожението. Защото след коронясването на Тутанхамон с короните на двете царства — с червената и бялата корона, с короната на лилията и с короната на папируса, Ейе беше казал на Хоремхеб:

— Сега удря твоят час, сине на сокола! Нареди да надуят тръбите и възвести началото на войната! Нека кръвта като очистителен порой да промие Кеми, та всичко да си бъде постарому и народът да забрави спомена за лъжефараона!

Ето защо на следващия ден, докато в златния палат фараон Тутанхамон заедно със съпругата си разиграваше с куклите погребение, а опиянените от властта жреци на Амон кадяха тамян в големия храм и непрестанно проклеваха името на фараон Ехнатон за вечни времена, Хоремхеб нареди да надуят тръбите по всички ъгли. Медните порти към храма на Сехмет се отвориха широко и начело на отбрана войска Хоремхеб мина тържествено по алеята на овните, за да принесе жертва на Сехмет. Жреците бяха постигнали своето — длетата на каменоделците ломяха камъка във всички храмове, палати и гробници, изличавайки прокълнатото име на фараон Ехнатон, за да не остане помен от него. Фараон Тутанхамон беше постигнал своето — царските зидари вече се съвещаваха за мястото на неговата гробница. Ейе беше постигнал своето — отдясно на фараона той управляваше Кеми, разпореждайки се с данъците, правораздаването, подаръците, оказването на благоволение и фараонските землища. Сега беше ред на Хоремхеб — той също постигаше своето и аз го последвах в храма на Сехмет, понеже държеше да ми покаже властта си в цялото й величие, най-сетне се бе добрал до войната, за чието водене бе заговорничил и залягал цял живот.

Все пак правеше му чест, че от върха на своя успех той презря външния блясък и пожела да въздействува на народа с непринудеността на своето поведение. Затуй към храма отиваше с тежка бойна колесница, ала по главите на конете му не се ветрееха пера, нито пък спиците на колелата му лъщяха от злато. Обаче наострените медни коси от двете страни на колесницата му прорязваха въздуха, неговите копиеносци и стрелци с лъкове маршируваха в прави редици подире му, плясъкът на босите им крака по плочника на алеята на овните беше отмерен и мощен като грохота на морето в крайбрежните скали, а негрите биеха барабани с опъната на тях човешка кожа.

Онемял и изтръпнал, народът оглеждаше стройната му фигура, извисила се от колесницата над всички, и войската му, която пращеше от здраве, докато цялата страна гладуваше. Онемял, народът гледаше как Хоремхеб се отправя към храма на Сехмет и след пиянството в празничната нощ сякаш предусещаше, че страданията му тепърва щяха да започнат. Пред храма на Сехмет Хоремхеб слезе от колесницата и влезе в него, последван от командирите си. Жреците, покрили лицата, ръцете и дрехите си с прясна кръв, ги посрещнаха и ги отведоха при образа на Сехмет. Богинята беше облечена в червено, дрехата й, напоена с кръвта на жертвите, бе прилепнала към каменната й снага, а гърдите й, от които се процеждаше кръв, изпъкваха гордо под червената дреха. В здрача на храма суровата й лъвска глава сякаш се движеше и очите й от драгоценни камъни се бяха вторачили в Хоремхеб като живи, когато пред олтара той смачкваше в дланта си топлите сърца на жертвите и отправяше към нея молба за победа. Около него жреците възторжено подскачаха, разраняваха се с ножове и викаха в един глас:

— Върни се като победител, Хоремхеб, сине на сокола! Върни се като победител и богинята ще слезе при теб жива и ще те прегърне в голотата си!

Но Хоремхеб не допусна танците и виковете на жреците да смутят душевното му спокойствие — с трезво достойнство той извърши надлежния обред и излезе от храма. По време на жертвоприношението огромна тълпа изплашени хора, призовани от тръбите, се бяха стекли в двора на храма и на площада пред него. Излизайки от храма, Хоремхеб вдигна окървавените си ръце и се обърна към тълпата: