Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Чуй ме, народе на Кеми, чуйте ме всички! Аз, Хоремхеб, синът на сокола, нося в ръцете си победа и безсмъртна слава за всички, които пожелаят да ме последват в свещената война. В този миг хетските бойни колесници сноват в Синайската пустиня и челните им отреди опустошават Долната земя. Толкова голяма опасност никога не е грозяла Кеми, защото в сравнение с хетите някогашното господство на хиксосите е било великодушно и снизходително. Хетите се задават, те са безчет и жестокостта им всява ужас сред всички народи. Те ще рушат домовете ви и ще избождат очите ви, ще изнасилват жените и ще поробват децата да въртят мелнични камъни. Където минат бойните им колесници, пшеница вече не никне, а земята, тъпкана от копитата на техните коне, се превръща в пустиня. Затуй войната, която повеждам срещу тях, е свещена война, война за вашия живот и за египетските богове, за децата и домовете ви. Ако ни потръгне, след разгрома на хетите ще си възвърнем Сирия и богатството на Кеми ще се възстанови, ще се възстанови предишното благополучие и всеки ще бъде доволен. Достатъчно вече чуждоземците са позорили земята на Кеми, достатъчно са се подигравали на слабостта ни и са се надсмивали над безсилието на оръжията ни. Сега удря часът и аз ще възвърна някогашната бойна слава на Кеми. На всеки мъж, който доброволно ме последва, обещавам пълни хамбари и дял от плячката, а тя несъмнено ще бъде голяма, така че ония, които в деня на победата се завърнат заедно с мен, ще бъдат по-богати, отколкото са сънували. Но който не ме последва доброволно, ще го стори по принуда, ще превива врат под воинското бреме и ще търпи срама и подигравките, без да получи дял от плячката. Затуй вярвам и се надявам, че всеки египтянин, който носи мъжко сърце и може да държи копие в ръка, ще ме последва доброволно. Сега оскъдицата е голяма и гладът ходи по петите ни, ала след победата ще настъпят дни на охолство. Всеки загинал в битката за свободата на Кеми ще мине направо в блажените поля, без да го е грижа за оцеляването на тялото му — за него египетските богове ще се погрижат. Само с общи усилия ще удържим пълна победа. Затуй, египтянки, оплетете от косите си тетива за лъковете и изпратете мъжете и синовете си възторжено на свещена война. Египтяни, от накитите си изковете остриета за копията и ме следвайте в една война, каквато светът още не е виждал. Духовете на великите фараони ще се вдигнат на бой редом с нас. Всички египетски богове начело с великия Амон ще воюват редом с нас. Ще пометем хетите от Черната земя, както разливът помита сламките по пътя си. Отново ще владеем богатствата на Сирия и с кръв ще измием срама на Египет. Чуй ме, народе, това го казвам аз, Хоремхеб, синът на сокола, победителят!

Той отпусна окървавените си ръце и мощната му гръд се задъхваше от напрежение, защото беше викал много силно. Щом словото му завърши, тръбите засвириха, войниците заудряха с копия по щитовете си и затропаха с крака. Тук-там сред тълпата прозвучаха викове, които прераснаха в бурни възгласи — всички завикаха въодушевено, вдигаха ръце, кръвта нахлуваше в главите на хората и те зареваваха още по-неистово, макар че според мен мнозина не знаеха защо викат. Хоремхеб се усмихна и се качи на колесницата си. Войниците му проправяха път, а обезумялата от възторг тълпа го приветствуваше от двете страни на алеята на овните. Тогава разбрах, че върховна радост за народа е да може да вика задружно, без да се интересува защо се вика. Присъединявайки се към виковете на другите, всеки се чувствува силен и смята делото, заради което вика, за единствено правилно. Но Хоремхеб беше извънредно доволен и от колесницата си важно махаше с ръка на народа.

Той се насочи право към пристанището, за да се качи на командния кораб и незабавно да отплава за Мемфис. Прекалено дълго се бе задържал в Тива, а според последните вести хетите вече пасели конете си в Танис. Качих се на кораба подире му и никой не ме спря, когато отидох при него и му рекох:

— Хоремхеб, след като фараон Ехнатон се помина, аз вече не съм царски трепанатор и свободно мога да разполагам със себе си без задължения към някого. Затуй имам намерение да те последвам във войната, още повече, че всичко ми е безразлично и нищо не ме радва. Искам да видя какво благо ще донесе войната, за която говориш открай време. Ще ми се наистина да го видя, а също така да установя дали твоята власт ще бъде по-добра от властта на фараон Ехнатон, или на земята господствуват единствено духовете от подземния свят.

Хоремхеб се зарадва много и каза: