Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

— Щом е така, не мога да не изпълня волята ви. Но ми се струва, че воините, които рискуват живота си във войната, ще се разгневят, като чуят, че не желаете да пожертвувате нищо за нея. Почти съм сигурен, че те са се спотаили с въже в ръка зад всички врати, за да ви завържат, да ви натоварят на кораби и да ви предадат на хетите, както сами пожелахте. Това много ме огорчава и не проумявам каква радост ще ви доставя вашето имущество, което ще остане тук под моя опека, когато с избодени очи въртите мелничните камъни на хетите. Но щом сами настоявате, най-добре ще е да съобщя желанието ви на воините.

При тези думи богаташите уплашено завикаха, запрегръщаха коленете му и бяха съгласни с всичко, каквото им поискаше, проклинайки го горчиво. А той утешително им рече:

— Свиках ви тук, понеже знаех, че обичате Египет и за него сте готови на големи жертви. Освен туй вие сте най-заможните египтяни и всеки от вас по свой начин е забогатял. Затуй не се съмнявам, че скоро пак ще забогатеете, защото заможният става все по-заможен, дори от време на време да му изцеждат излишния сок. Вие, драги приятели, сте моята драгоценна овощна градина, на която особено държа, и ако ви изцеждам като нарове, чиито семки изскачат между пръстите ми, то като добър градинар съвсем не увреждам плодоносните овошки, ами се задоволявам сегиз-тогиз да прибирам плода. Не бива да забравяте, че ви предлагам голяма война, по-голяма, отколкото сте сънували, а във военно време заможните винаги увеличават богатството си и стават толкова по-богати, колкото по-дълго трае войната. На това не може да попречи никоя сила на света, дори и данъчната служба на фараона. Затуй вие от своя страна трябва да сте ми благодарни и изпращайки ви по домовете, аз ви давам изцяло благословията си. Идете си с мир и дебелейте усърдно като търтеи, защото няма кой да ви попречи. Пък ако от време на време ми изпращате добавъчно подаръци, няма да имам нищо против. Помнете, че смятам отново да покоря Сирия, а вие добре разбирате какво означава за Египет и в крайна сметка лично за вас, ако след завоюването й не ви забравя. Така че, щом искате и ви става по-леко, продължавайте да се вайкате. Вашите вопли са ми приятни, защото ми звучат като звън на злато.

По този начин той ги отпрати, те си тръгнаха с плачове, вопли и раздрани дрехи, ала щом излезеха вън, вайкането им преставаше, те усърдно започваха да пресмятат загубите си и да замислят как да ги възстановят. А на мен Хоремхеб рече:

— Дадох им войната като подарък. Оттук нататък, изсмуквайки народа, те могат да приписват на хетите всяко зло, както фараонът може да обвинява хетите за глада и нищетата, които войната ще докара на Кеми. Защото в крайна сметка именно народът ще трябва да плаща за всичко, от него богаташите ще си възвърнат много повече от онова, което са ми дали в заем, и тогава на мен ми се полага отново да ги изцедя. Така ще ми е по-изгодно, отколкото ако събирам данъци. Обложа ли народа с данъци за водене на войната, той ще ме прокълне, а като измъквам средствата за воюване от богатите, народът ще слави името ми и ще ме смята за справедлив. Грижата ми е да запазя името си неопетнено заради височайшето положение, което съм на път да заема.

В същото време земята покрай делтата пламтеше, хетски дружини опожаряваха селата и пускаха конете си да пасат в покълналите посеви. Огромни тълпи бежанци пристигаха в Мемфис и разказваха такива ужасии за опустошителната свирепост на хетите, че сърцето ми се свиваше от страх, краката ми се разтреперваха и аз заклевах Хоремхеб да побърза. Но той се усмихваше спокойно и отвръщаше:

— Нека Египет поопознае хетите, та народът да повярва, че от хетската робия по-зла участ няма. Трябва да съм луд, за да потегля с необучена войска и без бойни колесници. Не се тревожи, Синухе. Газа все още е наша, тя е крайъгълният камък, върху който се гради тази война. Главните сили на хетите няма да посмеят да тръгнат през пустинята, преди Газа да падне в техни ръце, защото те нямат безспорно превъзходство по море. В пустинята също имам мои хора да подстрекават разбойниците и четниците, така че, макар от припряност да ме упрекваш в бездействие, аз съвсем не бездействувам. Преди хетите да прехвърлят през пустинята пехотата си в Черната земя, Египет не е застрашен от особено голяма опасност. Тяхното военно изкуство се основава върху използуването на бойни колесници, но напоителните канали по Черната земя утежняват движението на колесниците и хетите си пилеят времето в трудни преходи от едно място на друго, като унищожават маловажни села и тъпчат нивите. Колкото по-малко зърно има в страната, толкоз по-добре ще се чувствуват египтяните под моите лъвски опашки, където всеки получава дажбата си от зърно и бира.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия