Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

В Мемфис запристигаха мъже от цял Египет. Едни идваха, подгонени от глада, други заради Атон бяха загубили дома и семейството си и животът им беше станал безразличен, трети жадуваха за плячка и приключения. Без да се допитва до жреците, Хоремхеб опрости прегрешенията на всички, които бяха замесени в изграждането на земното царство на Атон, и освободи затворниците от каменоломните, за да постъпят на военна служба. По такъв начин Мемфис скоро заприлича на огромен военен стан, животът в него потече неспокойно, в публичните домове и бирариите всяка вечер ставаха побоища и наранявания. Мирните граждани се затвориха по домовете си и заживяха, тръпнещи от страх. Но от работилниците се разнасяше чукане и тракане — ковачите изковаваха остриета за стрелите и копията. Страхът и ненавистта към хетите бяха толкова големи, че дори сиромашките жени предаваха медните си накити, за да бъдат превърнати в остриета за стрели.

Кораби от морските острови и Крит продължаваха да плават до Египет. Заради войната Хоремхеб принудително ги откупваше и наемаше моряците и капитаните им на служба при себе си. Удаде му се също да залови няколко критски бойни кораба и да склони екипажите им да служат на Египет. Такива кораби се лутаха из морето от пристанище в пристанище, без да имат желание да се върнат в Крит и без да знаят какво ставаше там. Мълвеше се, че робите в Крит вдигнали бунт и че кварталът на знатните, разположен на височината, горял седмици наред като пламнала факла, чиито отблясъци се виждали в открито море. Никой обаче не знаеше нищо сигурно за събитията в Крит, а критските моряци по навик лъжеха, така че историите им не бяха за вярване. Някои например твърдяха, че хетите нападнали острова, ала това ми се струваше невероятно, след като те не бяха морски народ. Други пък разказваха, че на кораби от север дошъл непознат бял народ да ограби и опустоши Крит. Той разгромил критската флота, понеже голяма част от корабите охранявали морските пътища по сирийското крайбрежие. Но всичко това критяните единодушно свързваха със смъртта на критския бог. Затуй те драговолно ставаха наемници на египетска служба, докато техните кораби, отплавали за Сирия, постъпваха на служба при Азиру и хетите.

Всеки случай Хоремхеб се възползва от обстановката, защото в морето цареше пълна неразбория и всеки воюваше срещу всекиго, за да си набави кораби. В Тир срещу Азиру също бе избухнал бунт и ония, които бяха спасили кожата си, бягаха с кораби в Египет и постъпваха на служба при Хоремхеб. Така той успя да събере флота с опитни и боеспособни моряци, обаче какво му струваше тя — това дори не се опитвам да пресметна, защото построяването и снаряжаването на бойни кораби е скъпо и поглъща повече злато от всяка война, водена по суша.

Докато траеше всичко това, в Сирия Газа не се предаваше, а след прибиране на реколтата и с настъпване на разлива Хоремхеб потегли с войската си от Мемфис. По суша и по море той изпрати разпореждания за обсадения град. Гемията, натоварена с чували зърно, доплава през нощния мрак в пристанището на Газа и предаде заповедта му: „Задръжте Газа! Задръжте Газа на всяка цена!“ Докато тараните блъскаха по портите на Газа и покривите на града горяха, без някой да се заеме да ги гаси, една стрела пренесе на острието си заповедта: „Хоремхеб настоява Газа да се задържи.“ През градските стени хетите хвърляха гърнета с отровни змии, но при пръсването си едно от тях се оказа пълно с пшеница. В него беше скрита също заповедта на Хоремхеб: „Задръжте Газа!“ Как Газа успя да се противопостави на хетите и да устои пред обсадата на обединените Азируви войски — това не можах да разбера, но навъсеният началник на гарнизона, който за голям мой срам бе видял как с кош ме изтеглят по стената, заслужи напълно славата си, загдето удържа Газа под властта на Египет.

С настъпване на разлива Хоремхеб потегли от Мемфис, насочи бързо войската си към Танис и преряза пътя на отред хетски бойни колесници в един завой на реката, където хетите пасяха конете си и се смятаха за защитени от три страни. През нощта войниците на Хоремхеб разчистиха пресъхналите през лятото, нестопанисвани напоителни канали и водите на прииждащата река ги изпълниха. На заранта хетите видяха, че са се озовали на остров, заобиколен отвсякъде с вода, така че бойните им колесници бяха неизползваеми. Щом установиха това, те започнаха да рушат колесниците и да убиват конете си. Тази гледка разгневи Хоремхеб, защото той бе разчитал да плени колесниците и конете непокътнати. Затуй той заповяда да надуят тръбите и нападна противника. Необучените египетски войници лесно се справиха с хетите, които бяха слезли от колесниците и се биеха пешком. По този начин в ръцете на Хоремхеб попаднаха стотина бойни колесници и около двеста коня, на които той нареди да поставят египетските отличителни знаци. Но по-съществена от трофеите беше победата, понеже след нея египтяните вече не вярваха в несъкрушимостта на хетите.