Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

В Мемфис запристигаха мъже от цял Египет. Едни идваха, подгонени от глада, други заради Атон бяха загубили дома и семейството си и животът им беше станал безразличен, трети жадуваха за плячка и приключения. Без да се допитва до жреците, Хоремхеб опрости прегрешенията на всички, които бяха замесени в изграждането на земното царство на Атон, и освободи затворниците от каменоломните, за да постъпят на военна служба. По такъв начин Мемфис скоро заприлича на огромен военен стан, животът в него потече неспокойно, в публичните домове и бирариите всяка вечер ставаха побоища и наранявания. Мирните граждани се затвориха по домовете си и заживяха, тръпнещи от страх. Но от работилниците се разнасяше чукане и тракане — ковачите изковаваха остриета за стрелите и копията. Страхът и ненавистта към хетите бяха толкова големи, че дори сиромашките жени предаваха медните си накити, за да бъдат превърнати в остриета за стрели.

Кораби от морските острови и Крит продължаваха да плават до Египет. Заради войната Хоремхеб принудително ги откупваше и наемаше моряците и капитаните им на служба при себе си. Удаде му се също да залови няколко критски бойни кораба и да склони екипажите им да служат на Египет. Такива кораби се лутаха из морето от пристанище в пристанище, без да имат желание да се върнат в Крит и без да знаят какво ставаше там. Мълвеше се, че робите в Крит вдигнали бунт и че кварталът на знатните, разположен на височината, горял седмици наред като пламнала факла, чиито отблясъци се виждали в открито море. Никой обаче не знаеше нищо сигурно за събитията в Крит, а критските моряци по навик лъжеха, така че историите им не бяха за вярване. Някои например твърдяха, че хетите нападнали острова, ала това ми се струваше невероятно, след като те не бяха морски народ. Други пък разказваха, че на кораби от север дошъл непознат бял народ да ограби и опустоши Крит. Той разгромил критската флота, понеже голяма част от корабите охранявали морските пътища по сирийското крайбрежие. Но всичко това критяните единодушно свързваха със смъртта на критския бог. Затуй те драговолно ставаха наемници на египетска служба, докато техните кораби, отплавали за Сирия, постъпваха на служба при Азиру и хетите.

Всеки случай Хоремхеб се възползва от обстановката, защото в морето цареше пълна неразбория и всеки воюваше срещу всекиго, за да си набави кораби. В Тир срещу Азиру също бе избухнал бунт и ония, които бяха спасили кожата си, бягаха с кораби в Египет и постъпваха на служба при Хоремхеб. Така той успя да събере флота с опитни и боеспособни моряци, обаче какво му струваше тя — това дори не се опитвам да пресметна, защото построяването и снаряжаването на бойни кораби е скъпо и поглъща повече злато от всяка война, водена по суша.

Докато траеше всичко това, в Сирия Газа не се предаваше, а след прибиране на реколтата и с настъпване на разлива Хоремхеб потегли с войската си от Мемфис. По суша и по море той изпрати разпореждания за обсадения град. Гемията, натоварена с чували зърно, доплава през нощния мрак в пристанището на Газа и предаде заповедта му: „Задръжте Газа! Задръжте Газа на всяка цена!“ Докато тараните блъскаха по портите на Газа и покривите на града горяха, без някой да се заеме да ги гаси, една стрела пренесе на острието си заповедта: „Хоремхеб настоява Газа да се задържи.“ През градските стени хетите хвърляха гърнета с отровни змии, но при пръсването си едно от тях се оказа пълно с пшеница. В него беше скрита също заповедта на Хоремхеб: „Задръжте Газа!“ Как Газа успя да се противопостави на хетите и да устои пред обсадата на обединените Азируви войски — това не можах да разбера, но навъсеният началник на гарнизона, който за голям мой срам бе видял как с кош ме изтеглят по стената, заслужи напълно славата си, загдето удържа Газа под властта на Египет.

С настъпване на разлива Хоремхеб потегли от Мемфис, насочи бързо войската си към Танис и преряза пътя на отред хетски бойни колесници в един завой на реката, където хетите пасяха конете си и се смятаха за защитени от три страни. През нощта войниците на Хоремхеб разчистиха пресъхналите през лятото, нестопанисвани напоителни канали и водите на прииждащата река ги изпълниха. На заранта хетите видяха, че са се озовали на остров, заобиколен отвсякъде с вода, така че бойните им колесници бяха неизползваеми. Щом установиха това, те започнаха да рушат колесниците и да убиват конете си. Тази гледка разгневи Хоремхеб, защото той бе разчитал да плени колесниците и конете непокътнати. Затуй той заповяда да надуят тръбите и нападна противника. Необучените египетски войници лесно се справиха с хетите, които бяха слезли от колесниците и се биеха пешком. По този начин в ръцете на Хоремхеб попаднаха стотина бойни колесници и около двеста коня, на които той нареди да поставят египетските отличителни знаци. Но по-съществена от трофеите беше победата, понеже след нея египтяните вече не вярваха в несъкрушимостта на хетите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия