Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Това ще да е добра поличба, макар че всъщност никога не съм очаквал точно ти, Синухе, да се явиш като първи доброволец във войната. Не, изобщо не съм го предполагал, като знам, че удобствата и меката постеля ти допадат повече, отколкото несгодите по време на война. Мислех да застъпваш интересите ми в Тива, като разширяваш познанствата си в златния палат, ала така може би ще е по-добре. Ти си наивен човек, всеки те води за носа и те убеждава в мнението си, така че — ако ме последваш — ще имам поне способен лекар край себе си, който сигурно ще ми потрябва. По дяволите, Синухе, войниците ми с право те нарекоха син на дивото магаре, когато воювахме заедно срещу хабирите, защото явно имаш сърце на диво магаре, щом не те е страх от хетите.

Докато ми говореше, гребците оттласнаха кораба от кея, потопиха весла във водата и корабът се понесе с развети флагчета. Тиванският кей беше побелял от народ, чиито възгласи проглушаваха ушите ни. Хоремхеб пое дълбоко дъх, усмихна се и каза:

— Както виждаш, словото ми е направило голямо впечатление на народа. Но нека влезем в командната каюта, че искам да измия богоугодната кръв от ръцете си.

Съпроводих го в каютата му. Той отпрати писаря си, изми кръвта от ръцете си, помириса ги и хладнокръвно заяви:

— В името на Сет и всичките му дяволи, нямаше да повярвам, ако ми бяха казали, че жреците на Сехмет продължават да принасят човешки жертви. Но старчетата явно са се въодушевили, след като най-малко четиридесет години портите на храма им не са били отваряни. Неслучайно се учудих, когато за обреда ми поискаха пленени хети и сирийци, ала не се възпротивих на настояването им.

Думите му така ме ужасиха, че коленете ми се разтрепериха, но Хоремхеб спокойно продължи:

— Ако бях знаел, едва ли щях да се съглася. Повярвай ми, Синухе, стъписах се, когато пред олтара усетих стопленото от кръвта сърце в дланта си. Затуй побързах да си измия ръката. Но жертвата не е била излишна, ако накара Сехмет да прояви благосклонност към оръжията ни, защото аз действително се нуждая от всяка помощ, която може да ми се окаже, макар че няколко умело изковани остриета на копия биха ми свършили по-добра и по-сигурна работа, отколкото благословията на Сехмет. Ала нека жреците получат полагаемото им се, за да не ни се бъркат в останалото.

Той отново започна да се хвали със словото си пред народа и очакваше от мен също да възвеличая красноречието му, ала аз казах, че речта, която бе държал пред войниците в Ерусалим, ми е харесала, повече от тукашната. Той се докачи и отвърна:

— Съвсем различно нещо е да се обръщаш към войниците и да се обръщаш към народа. Като му дойде времето, ще чуеш колко прямо говоря на войниците. А пък словото, което произнесох пред храма на Сехмет, беше предназначено също за идните поколения и се надявам, че то ще бъде записано на камък и съхранено за бъдни времена. В такива случаи думите трябва да се подбират по-иначе, отколкото за войниците пред битка, в речта трябва да се вплитат хубави, гръмки слова, които замайват главата на народа, заслепяват очите на хората и те виждат черното бяло. Ненапразно се научих да чета — от старите папируси узнах какво са казвали фараоните и военачалниците на народа. Но понеже си недосетлив, ще трябва да ти обясня, че словото ми съдържаше всичко, което открай време се е съдържало в речите при обявяване на война. Първо, войната срещу хетите нарекох отбранителна и въодушевих народа да се вдигне срещу нашественика, който нагло прекрачва границите на Египет. В общи черти това е истина, а и не скрих, че същевременно смятам да възвърна Сирия под египетска власт. Второ, посочих, че всички, които ме последват доброволно, ще се чувствуват добре, докато ония, които бъдат привлечени във войската с принудителни средства, ще изнемогват. На трето място обясних, че тази война е свещена и потърсих упование във всички египетски богове. За мене това не означава, че една страна е по-свята от друга и че египетските богове са по-могъщи от хетските, но доколкото съм чел в папирусите и съм слушал разказите на стари воини, при започване на война е редно да се подири упование в боговете и опитният пълководец никога не пропуска да ги спомене в речите си. Това се харесва на народа, все едно дали е от полза, или не, и ти, Синухе, трябва да признаеш, че словото ми оказа силно въздействие върху народа, макар че за всеки случай тук-таме сред тълпата бях поставил свои хора да подемат възгласи в моя прослава. Спомни си също, че им обещах победа, без да наблягам на предстоящите трудности. Като му дойде времето, народът ще изпита несгодите и страданията, така че не е нужно отрано да бъде наплашван. Но победата в тази война е свързана с много мъки. Потегляйки срещу хетите с необучена войска, без копия и бойни колесници, аз имам чувството, че съм хлапак, тръгнал със суха тръстика да запушва устата на лъв. При все това в крайната победа не се съмнявам, понеже съм роден за велики дела, ала се боя, че преди туй доста много хора ще загинат.

— Хоремхеб, има ли нещо свято за теб? — запитах го аз.