Следотърсачът

– Това наистина би било много глупава постъпка, но той не е постъпил така – отвърна Риг. – Прочетете пак подписа.

Тя се намръщи и го прочете пак, като още по-явно мърдаше с устни.

– Аха, „Човека скитник“ вместо „Светеца скитник“. Но все пак това дори не е име.

– Това е едно от имената, с което наричаха баща му – обясни Умбо.

– А какво е тогава истинското му име?

– Всичките му имена бяха истински – отвърна Умбо. – Той им отговаряше.

Те погледнаха Риг и той каза:

– Никога не съм го наричал иначе освен „Татко“.

– Защо си мислите, че можете да оценявате този документ? – попита наперено Умбо. – Той не е написан за вас, написан е за банкер в Ареса Сесамо и ние ще му го занесем. Върнете ни го.

Дръзко беше от страна на Умбо да настоява да му върнат нещо, което никога не е държал в ръце, но въпреки това Подмокрената го пъхна в ръката му. Той го прочете набързо – в селското училище във Водопаден брод ги бяха учили добре, а после го подаде на Риг.

– Значи баща ти си е измислял имена и е подписвал законни документи с тях – рече Подмокрената. – Вече знаеш мнението ми за хората, които използват фалшиви имена.

– Какво мислиш ти за мъртвия баща на това момче, няма значение – сопна º се Самуна и си спечели кръвнишки поглед от жена си. – Аз вярвам на момчето и на писмото и независимо дали бащата се е сдобил честно с парите или не, синът му несъмнено ги е придобил честно.

– О, и какво смяташ да правиш тогава? – попита заядливо Подмокрената. – Да го осиновиш? Той без съмнение ни излъга!

– Не съм ви казал и една дума, която да не е истина – намеси се Риг.

– Ти каза, че онези монети са последните ви пари!

– Да ви приличат на пари тези скъпоценни камъни? – попита Умбо.

– Първо на първо, защо сте ми взели дрехите? – попита Риг. – Моето имущество е било взето през нощта крадешком!

– Смятах да ги изпера – обясни смутено Подмокрената.

– На мен не ми изглеждат по-чисти – заяви Риг.

– Защото, като взех панталоните ти, напипах нещо в пояса.

– И трябваше да разпорите шева и да го извадите?

– Жена ми не е крадла! – изръмжа Самуна.

– Знам, че не е – съгласи се Риг. – Но тя сипеше обвинения и подозрения и исках да разбере, че на това може да се отвърне със същото. Аз имам повече причини да се оплаквам от нея, но не се оплаквам и е време тя да престане да ме подозира заради това, че º давам много по-малко поводи.

– Това момче е адвокат! – рече Самуна на жена си.

– Честните хора нямат нужда от адвокати – изсумтя тя.

– Честните хора имат най-голяма нужда от тях – измърмори мъжът º и когато тя понечи да му възрази, без дори да я погледне, той вдигна ръка, сякаш се готвеше да я зашлеви с опакото по лицето. Разбира се, нямаше намерение да я удари наистина и очевидно никога не бе имал, но тя млъкна. Значи в тази къща тук, по долното течение на реката, вдигнатата за шамар ръка очевидно беше равнозначна на вдигането на показалец към устните.

– Ако ми върнете дрехите, мога да зашия камъните обратно в колана си и да тръгнем – рече Риг.

– Не – спря го Самуна. – В Ареса Сесамо това писмо ще ви свърши добра работа. Тук обаче не върши никаква, а вие имате нужда да обърнете един от тези камъни в пари.

– В този град има ли банка?

– Не – отвърна Самуна. – Но аз мога да ви придружа надолу по реката до първия град, в който има. Там доста добре ме познават и мога да гарантирам за вас. А по пътя мога и да ви пазя.

– Но защо ще правиш това за мен? – попита Риг.

– За нас – измърмори Умбо.

– За пари, тъпоглавецо. Аз съм честен човек, но не и богат. Ще отидем в банката – банкерът се казва Бъчваря, и като ти даде парите, ще ми изплати такса. И не се страхувай, че ще те измамя, ще оставим банкера да определи цената. Честна цена за това, че съм те пазил и съм те завел там.

– Банкерът е ваш приятел, не наш – забеляза Умбо.

– Но ти си човекът с парите – отвърна Самуна. – И това го прави твой приятел, а не мой.

После посочи Риг.

– Или по-скоро негов приятел, а не наш.

– Що за банкер се казва Бъчваря?4 – попита Умбо. – Всичките бъчвари тук Банката ли се казват?

– В града, в който живее той, има закон, според който фамилните имена се предават от баща на син и от съпруг на съпруга, независимо дали самото име им подхожда. Негов далечен прадядо е бил бъчвар, това е всичко.

– Много тъп начин за даване на имена на хората – отбеляза Подмокрената.

Самуна отново се обърна към Риг:

– Аз ще получа пари за това, че съм те завел, но това са честно спечелени пари, тъй като е много вероятно да умрете още преди да излезете от Площадката на Подмокрената.

– Така ли се казва този хан? – попита Риг, като се чудеше защо ли не е кръстен на Самуна, тъй като неговото име поне предполагаше нещо ядливо, докато името на Подмокрената звучеше като препоръка да не отсядаш там в дъждовна нощ.

– Така се казва целият град – поясни Подмокрената.

– На вас ли са го кръстили? – учуди се Умбо.

– Може би да, може би не – отвърна Подмокрената.