Следотърсачът

– Тоя град, годен за вечеря на термитите? – попита Самуна. – Те му викаха по шестнайсет различни начина, преди ние да пристигнем тук и да им кажем, че трябва да изберат едно име, иначе няма да построим тук хана. Предложих им да го нарекат на мен и те го нарекоха на нея само за да докажат, че не са длъжни да правят каквото им се каже, въпреки че по-добър съвет никога не са получавали. За петнайсет години, откакто му дадоха име, този град се е удвоил.

– Какво значение има това дали има име? – попита Умбо.

Самуна завъртя очи.

– „Ела и купи земя тук и построй къща в град, дотолкова забравен от всичките светци, че и името му не знаем!“ Или „Можем ли да пренощуваме в оная странноприемница в онзи град, нали го знаеш, града без име?“

– Те схващат – обади се Подмокрената, въпреки че честно казано, Риг още не схващаше, а и Умбо не изглеждаше по-просветлен.

Риг искаше да разбере какъв е планът.

– Значи тръгваме ли за... града, в който живее банкерът на име Бъчвар...

– Този град има ли си име? – попита Умбо. – Или и те ви чакат да се преместите там?

– Площадката на Подмокрената е нов град – обясни Самуна. – В онзи град хора живеят от два пъти по пет хиляди години. Стар е като света. Дори никой не знае езика, на който първоначално са му дали име.

– Той се нарича О – додаде Подмокрената.

– И в него е Кулата на О – поясни Самуна, сякаш те бяха длъжни да знаят всичко за нея.

– Сигурно на света не е имало много градове, когато са му дали име – заключи Риг. – Има ли и други стари градове, наименувани на гласни?

Самуна погледна жена си и рече:

– Пътуването ще е дълго.

После се обърна отново към Риг.

– В отговор на въпроса, който трябваше да зададеш, ще кажа, че преди да потеглим за О, ще ви купим дрехи, които няма да привличат внимание. Не твърде богати и не твърде бедни, със сигурност не и от горски кожи, нито пък по най-новата мода от горното течение на реката. Ти – той посочи Умбо – ще минеш за мой син, облечен като мен.

– Страшно съм развълнуван – измърмори Умбо.

– И като мой син ще получаваш сегиз-тогиз някой тупаник по главата, щом много ти знае устата, както сега – продължи Самуна. – Този ще е твой братовчед, момчето на брата на жена ми, а те имат малко повече пари от нас. Бил ни е на гости и го водим в О да се срещне с хората на баща си.

– Защо са всички тези лъжи? – попита Риг.

– За да обясним защо твоите дрехи ще са по-хубави от нашите. Когато се срещнем с Бъчваря, той трябва да повярва, че си онзи, за когото се представяш. Писмото има значение, но не толкова голямо, колкото би ти се искало, защото той познава Човека скитник не по-добре от мен. И затова, като те погледне, трябва да види момче, вероятно идващо от семейство, което има пари.

– Но ние не можем да лъжем банкера – възрази Риг.

– Ще му кажем истината. Лъжите са за любопитните по пътя, за да обясним защо си облечен по-различно от нас. И защо се изразяваш толкова по-добре от приятеля си.

– Не е вярно! – възкликна възмутен Умбо.

– Момче, ти глух ли си? – попита Подмокрената. – Този Риг тук говори, все едно е ходил на училище.

– Аз съм ходил на училище!

– Аз говоря за сериозно училище – отвърна Подмокрената. – От време на време тук при нас идват такива пътници. Ти наистина ли не чуваш разликата в начина му на изразяване?

– Той говори като баща си – рече Умбо. – Какво да очаквате?

– Точно това казвам и аз – поясни Самуна. – Ти говориш като привик, а той – като нафукано момче от училищата. Говори като парите.

– Никога не съм чувал парите и гък да казват, по дяволите – измърмори Умбо.

– Ако ругаеш, ще те фрасна – закани се Самуна.

– Тогава като заспиш, ще ти отрежа...

– Никой никого няма да удря и никой нищо няма да реже – намеси се Риг.

– Ако не го ударя, когато говори така, никой няма да повярва, че съм му баща.

– Тогава той няма да говори така.

Риг изгледа въпросително Умбо.

– Става ли?

– Не съм и предполагал, че ти говориш като парите – изрепчи се Умбо.

– Но пък пея като дрисък – додаде отзивчиво Риг.

– Прав си – съгласи се Умбо. – Е, добре.

– Вие двамата, оставете на мен да говоря. Кротувайте си. Не отговаряйте, ако някой ви попита нещо, само ме погледнете. Ясно?

– Да – отвърна Риг.

– Много е тъпо! – изсумтя Умбо.

– Казваш го, защото парите не са твои – рече Подмокрената.

– И ваши не са! – опъна се Умбо.

– Той вечно е контра! – изръмжа Самуна.

– Част от тях са наши – изтъкна Подмокрената на Умбо. – За дрехите, които ще купим на двама ви, за пътните, които ще платите, и за времето, когато Самуна ще е далече оттук, и за биячите, на които ще трябва да плащам да пазят спокойствието, докато го няма. Ако не получим добра печалба от голямата благородна услуга, която ви оказваме, значи той е скръндза, а и ти не си по-добър от него.

– Ще платя достойно – рече Риг. – И да знаете, че Умбо говори като образовано момче от нашия край, но Баща ми ме научи да се изразявам по няколко различни начина. У дома аз говоря точно като Умбо, но от седмица приказвам така, както Баща ми каза, че говорят в Ареса Сесамо, защото хората ме разбираха по-добре и се смееха по-малко.