Следотърсачът

Не че Умбо имаше много време да оглежда наоколо. На палубата веднага се разкрещяха и когато той се показа да си вземе въздух за пръв път, видя как още едно тяло цопва във водата. За негова изненада това беше офицерът, който плюеше вода, давеше се и крещеше за помощ. Умбо се почуди дали да не му помогне, но после реши, че това не му е работа. Вместо това се подчини на нарежданията на Самуна и се гмурна под лодката. В мътната речна вода не можеше да вижда и го обзе ужасен страх, че ще се покаже да си поеме дъх и ще си удари главата и ще открие, че не е отплувал достатъчно далече и че не може да диша и със сигурност ще умре... Но продължи да плува, докато накрая започна да му се струва, че дробовете му ще избухнат.

Когато най-сетне се показа на повърхността, гемията вече се бе отдалечила надолу по течението, а целият екипаж беше струпан на другия борд и вадеше офицера от водата.

След малко Самуна изскочи на около десетина крачки по-надолу от Умбо. Не биваше нито да му маха, нито да го поздравява по какъвто и да било начин – всяко тяхно действие можеше да бъде видяно, всяка тяхна дума можеше да бъде чута. Звуците правеха какви ли не номера над водата. Но той се отпусна по течението, а Самуна цепеше водата насреща му и накрая се приближиха един до друг достатъчно, за да могат да си говорят тихичко.

Само че нямаше какво да си кажат освен: „Най-добре да изчакаме да се отдалечат“.

Ала най-важното не беше произнесено. Умбо с цялата си душа се надяваше Риг да разбере защо са го изоставили и са скочили от гемията. Въпреки че технически той изобщо не беше скочил. След малко Самуна реши, че гемията се е отдалечила достатъчно, и заплува по диагонал към брега. Умбо го последва. Не бързаше да стигне там. Плуването го можеше, но стигнеше ли на брега, трябваше да се досети как да се върне назад във времето.

Глава 10

Гражданин

Цяла седмица бе нужна компютрите да завършат своите деветнайсет отделни изчисления и заменимият можеше да каже:

– Компютрите съставиха набор от физични закони, които би трябвало да са действали, за да могат двете преминавания през гънката да изразходват еднаква енергия.

– Тази система от физични закони има ли някакво отношение към наблюденията над случващото се в реалната вселена? – попита Рам.

– Не – отвърна заменимият.

– Моля те, нареди на компютрите да продължат да преизчисляват прехода през гънката и отново навън, към миналото, и отново назад, но с обратен ход, докато намерят начин да балансират енергията, без да нарушават никой от наблюдаваните физични закони в действие.

– Ще се зарадваш, като разбереш... – затвори генералът вратата на каютата след себе си. – ... че твоят приятел Самуна... Ако това му е името... ако това изобщо е име... е бил открит и доведен тук, така че вече сме в пълен състав.

Риг не позволи на никакво чувство да се прояви на лицето му. В действителност той не знаеше какво друго да чувства освен разочарование. А дори и то бе накърнено от факта, че Самуна като нищо може да се е оставил да го заловят. Трудно беше да си представи, че биха могли да го хванат без кървава борба, ако той не беше съгласен да го заловят.

За да отклони темата от важните неща, Риг каза:

– Знам вашия чин, господине, ала не знам името ви.

Седеше на маса срещу генерала в тясното пространство на капитанската каюта на гемията. Извън нея чуваше силния шум, вдиган от екипажа, докато я подготвяше за отплаване.

Генералът се обърна към него усмихнат.

– А, значи когато сме насаме, спазваш учтивостите.

– А вие – не, тъй като все така не ми казвате кой сте.

– Мислех, че се умълчаваш толкова често, защото те е страх. Сега виждам, че като кралска особа, ти просто не си благоволявал да говориш на човек с толкова ниско положение.

– Аз не се надух, като се опаричих, а пък що се отнася до владетелския произход, нямам представа как се държат кралските особи, ако такова нещо като кралска особа съществува в Народната република.

– Много добре знаеш, че Народната революция беше безкръвна. Кралското семейство още е живо.

– Вие казахте, че аз съм мъртъв – рече Риг. – А тези, които не са мъртви, вече не са кралски особи.

– Те вече не са на власт, ако за това говориш – уточни генералът. – Що се отнася до мен, можеш да ме наричаш или с военния ми чин, който е „генерал“, или с моето положение в живота, което е „гражданин“.

– Щом кралското семейство вече не е кралско, какво ще спечеля, ако се престоря, че съм негов член? – попита Риг.

– Точно това се опитвам да разбера и аз – отвърна генералът. – От една страна, може би ти наистина си невежият селяндур, за какъвто се представяш. От друга страна, се владееш много умело – и преди да те срещна, и след това, което означава, че си много добре обучен.

– Към моето образование подхождаха много избирателно – рече Риг. – Нямах представа колко избирателно, защото голяма част от него ми се струваше безполезна, ала се оказа, че не е. Но Баща ми настояваше да уча каквото той избере и когато избере.

– Учил те е на финанси, но не и на история?