Следотърсачът

– Той ми преподаваше много история, но сега разбирам, че е изключил по-голямата част от най-новата история на Света между стените. Сигурен съм, че е имал основание, но в момента това никак не ме устройва.

– Говориш на много висок стил, подхождащ на човек от кралски произход.

– Баща ми ме научи да говоря така, но никога не съм говорил в такъв стил с никого другиго освен с него. Сега го използвам, защото вие го използвате и защото той сплаши господин Бъчваря.

– Но очевидно не го е сплашил достатъчно – забеляза генералът. Риг не искаше да обсъждат повече господин Бъчваря.

– Някой все някога ще ми каже името ви, ако оживея. А ако не оживея, тогава ще отнеса тази велика и ужасна тайна в гроба.

– Аз всъщност не се отклонявах от отговор – рече генералът. – По времето на революцията моето семейство се отказа от своето твърде прочуто родово име и прие името „Гражданин“. И затова аз наистина съм генерал Гражданин. Ала ти, изглежда, искаш да научиш моето кръщелно име, въпреки че би било твърде неучтиво да го използваш, освен ако не си кралска особа. Казвам се Хадамандер Гражданин.

– Приятно ми е, господине – рече Риг. – А аз, освен ако Баща ми не е лъжец, съм Риг Сесамекеш.

– Но ние вече се договорихме, че баща ти е лъжец, защото ако Риг Сесамекеш в действителност е твоето име, то тогава човекът, свидетелствал за това, не е твой баща. А ако той е твой баща, то това не е твоето име.

Очевидно Гражданин задаваше същите въпроси, които зададе и по време на разходката им, за да провери дали отговорите на Риг ще се променят. Но тъй като той бе казал простата истина, с изключение на броя на скъпоценните камъни, беше лесно да се придържа към същата история.

– Не зная кое от двете е вярно.

– Почти ти вярвам – заяви Гражданин. – Но виждаш в какво затруднение ме поставяш. Ако ти си Риг Сесамекеш, то значи си кралска особа, единственият син на жена, която, ако все още имахме кралско семейство, щеше да бъде кралица, и на нейния покоен консорт, Кносо Сисамик, починал край Стената.

– Значи и в двата случая баща ми е мъртъв – забеляза Риг. – Въпреки че ако съм кралска особа, е незаконно да притежавам каквито и да било ценности.

– Не, незаконно е кралското семейство да притежава каквото и да било, независимо от стойността му, дори и дрехите на гърба им, дори и собствените им коси! Ако се съмняваш, уверявам те, че от време на време гражданите са допускани във всяка къща, в която гостуват кралските особи, за да бръснат кралските глави и да отнасят косите им.

– Ами дрехите?

– Когато си щат – отвърна Гражданин. – На теория. Ала в последните години, заради публичния скандал, когато Парам Сисаминка за пръв път бе разголена след влизането си в пубертета, съдът реши, че след като дрехите на така наречените кралски особи са взети назаем, само този, който им ги е заел, има правото да ги вземе. Всеки друг, който ги вземе, е крадец и ще понесе съответното наказание. Това преобръща по-ранните съдебни решения, че онова, което кралските особи носят, е тяхно, без значение кой го е купил, и затова може да бъде отнето. Времената се менят. Народният революционен съвет всъщност откликва, макар и бавно, на волята на народа.

Риг се замисли над думите му.

– Дрехите, които аз нося, несъмнено са моя собственост, ала вие още не сте ми ги взели.

– Също като парите и останалото ти имущество дрехите ти са ти поверени, в случай че не се окажеш кралска особа, и аз ти позволявам да продължиш да ги носиш. Но ако не си кралска особа, то е крайно съмнително, че продаденият от теб скъпоценен камък е твоя собственост, и по всяка вероятност ще бъдеш обвинен в присвояване и продажба на откраднато имущество, измама и опит да се представиш за кралска особа. Общо за всичко наказанието може да е смърт, но тъй като ти си много млад и почти със сигурност си действал под принуда, то присъдата вероятно ще бъде смекчена до няколко години затвор, стига да ни кажеш кой те е подсторил да извършиш тези престъпления.

При повтарянето на въпроса Риг въздъхна.

– Вече ви казах, открих името по същото време, когато получих и камъка – когато писмото от баща ми бе отворено и прочетено от приятелката, на която го беше оставил. Тя не знаеше нищо за съдържанието му, въпреки че очевидно знаеше за камъка. Но нямаше представа за неговата стойност и историческо значение. Никой преди господин Бъчваря нямаше. Затова, ако съществува измама, той не е ли част от нея?

– Бъчваря настоява, че е сред измамените.

– Предвидимо, нали?

– Да... Но камъкът несъмнено е бил истински, така че той не е измамил никого.

– Генерал Гражданин! – заговори Риг. – Разсъждавах върху вашето обобщение за моето положение и виждам, че и в двата случая ще изгубя и последния грош, който имам. В единия случай ще го загубя, защото съм истинска кралска особа и подлежа на закона, отнасящ се до това семейство. В другия ще ги загубя, защото не съм кралска особа, поради което съм виновен в престъпление, и тъй като не мога да назова никакви съзаклятници, вероятно ще бъда осъден на смърт.