Следотърсачът

– Много хитро – отбеляза Гражданин. – Аз много внимавах изобщо да не споменавам името º, за да видим дали ти няма да го кажеш. Но, да, и аз чувах същите забележки, макар да не бих предположил, че ти... Няма значение. Не бива да подценявам твоя ум и твоята наблюдателност.

Риг не откликна абсолютно с нищо на това – но вече беше разбрал, че за Гражданин липсата на отклик всъщност е отклик.

– И когато се родил Риг Сесамекеш, първият член от мъжки пол на кралското семейство след смъртта на Аптика Сесамин, самият факт, че към името му била прибавена наставката „-екеш“ бил много противоречив. Тази наставка се прибавяла към името на мъжкото дете, което е предполагаемият престолонаследник, по времето, когато са управлявали мъжете. Агия Сесамин твърдяла, че наставката означава само, че той е първородната мъжка рожба. Тъй като нямало нищо, което каквото и да било дете, да не говорим за мъжко, можело да наследи, името очевидно не намеквало, че то е наследник. Други мислели, че това име му е дадено, за да се подкладе бунт и да се възстанови кралската власт. А трети смятали, че тя е погазила закона, наложен от баба º – че Шатрата и Камъкът трябва да се предават от майка на дъщеря.

– Шатрата и камъкът?

– Да – отвърна Гражданин. – Това е камъкът, загубен от хиляди години, ала все още почитан, а мястото му символично е заето от обикновен речен камък. Камъкът, който ти така любезно предложи за продажба.

Риг не каза нищо, защото сега мислеше за останалите осемнайсет камъка. Чудеше се защо, докато се намираше в кабинета на господин Бъчваря, е успял да избере тъкмо този, който ще го вкара в най-голяма беля. Гражданин продължаваше да разказва:

– И когато се разнесла мълвата, че Риг Сесамекеш е умрял като бебе, онези, които повярвали, си отдъхнали. Други обаче решили, че това е тактически ход, че съзаклятниците са откраднали бебето, за да го използват не само за възстановяване на монархията, а и за свалянето на женското управление.

– Значи аз трябва да съм пълен глупак, за да се преструвам на него – заяви Риг. – Не само Революционният съвет, а и онези, които все още одобряват законите на кралица Аптика, сигурно ме искат мъртъв. Приятелите, които подобен самозванец би имал, ще са безнадеждно малцинство.

– Е, точно тук става сложно – изкиска се Гражданин. – Защото голяма част от подкрепилите Народната революция всъщност са били срещу това властта в монархията да продължи да се предава само по женска линия. По времето на революцията нямало кралска особа от мъжки пол и затова единственият начин да съборят властта на кралиците бил да съборят монархията въобще. Но ако се появял наследник от мъжки пол, голяма част от подкрепата за Революционния съвет щяла да се оттегли и да застане зад мъжката рожба.

– Учуден съм, че истинският Риг Сесамекеш не е бил убит в мига, когато са видели малката му пишчица! – възкликна Риг.

– Говориш така, сякаш не ти си този човек – изтъкна Гражданин.

– Защото, доколкото знам, не съм – отвърна Риг. – Но не съм и измамник. Вие постоянно пропускате възможността всичко казано от мен да е истина и аз да не съм виновен в никакво престъпление.

– Дори и тъй да е – рече Гражданин, – аз получих тази задача, защото определени хора повярваха, че може да ми се има доверие и ще открия истината за теб.

– Значи, ако се окажа истинският Риг Сесамекеш, можете да ме убиете?

Генерал Гражданин му се усмихна.

– Виждам, че не само аз залагам капани.

Защото наистина Риг му беше заложил капан. Ако Гражданин бе изложил правилно положението, един верен слуга на Народния революционен съвет не би се колебал да убие момчето при първа възможност, тъй като нито един от изходите, в които то остава живо, не беше добър за Съвета. Разбира се, той би го нагласил като нещастен случай, но щеше да го убие, защото, измамник или наследник, момчето трябваше да умре.

– Генерал Гражданин, струва ми се, че вас изобщо не ви вълнува дали аз наистина съм Риг Сесамекеш, роден от Агия Сесамин преди тринайсет години.

– Не, това много ме вълнува – възрази Гражданин.

– Вас ви вълнува дали аз изглеждам убедително за населението на Ареса Сесамо – достатъчно убедително, че Съветът да бъде свален от власт и заменен от регент... Може би от вас? Регент, който ще управлява от мое име.

– Допусна само една грешка – рече Гражданин.

– Не, не съм – възрази Риг. – Щяхте да ми кажете, че сте се опитвали да ме предизвикате, за да проверите дали представлявам опасност, но всъщност сте изцяло верен на Съвета.

Гражданин не каза нищо. Нищо и не показа.

– Това може да е вярно – продължи Риг. – И аз не мога да контролирам вашите преценки. Но в казаното и стореното от мен няма абсолютно нищо, което да намеква, че бих имал желанието да участвам в заговор за сваляне на Съвета. А щом не съм взел участие доброволно, никой заговор не би могъл да ме използва.

– Ами ако залогът е оцеляването на твоите приятели? Няма ли да правиш онова, което ти наредят? – попита Гражданин.

Изведнъж навън се разнесоха шумни крясъци и след миг някой отвори вратата. Беше войник.