Следотърсачът

– Скочиха зад борда, господине! Хвърлиха и Кресльото зад борда!

– Пази този пленник – нареди Гражданин и изтича навън. Войникът затвори вратата и застана пред нея.

– Не се и опитвай да ме заговаряш! – заяви той на Риг.

– Дори за да попитам кой, да му се не види, има такова ужасно име като Кресльото?

Войникът стоя там дълго и Риг реши, че няма да му отговори. И тогава онзи отвърна:

– Това не е истинското му име, господине. Така го наричаме зад гърба му. Дано генералът не е забелязал.

– Мисля, че надали имате шанс – рече Риг. – Той забелязва всичко.

Войникът кимна и въздъхна.

– Дано ме накажат с намаляване на дажбите, а не с камшика.

И после лицето му се зачерви, вероятно защото не биваше да говори така на пленника.

– Дали ще помогне, ако му кажа, че веднага сте се разкаяли?

– Не, защото това ще означава, че съм разговарял с вас.

– А вие несъмнено не сте – рече Риг.– Въпреки усилията ми да ви подтикна.

Войникът дълго мълча. Навън беше много шумно. Гемията позабави ход, а сетне обърна посоката. После отново заплава напред. На вратата се почука два пъти. Войникът я пооткрехна, показа се навън, без да обръща гръб на Риг, и след малко пак се върна вътре.

– Вашите приятели са избягали невредими, господине – рече той тихо, изговаряйки почти безгласно думите. Толкова естествено го правеше, та Риг реши, че сигурно така си общуват войниците на пост, докато пазят тишина.

Той не попита войника защо го нарече „господине“. Чудесно знаеше, че мълвата за предполагаемата му самоличност е плъзнала сред войниците, ако не и сред целия екипаж и половината О, преди да потеглят. Войникът го наричаше „господине“, защото все още питаеше уважение към кралското семейство, а Риг беше предполагаемият наследник на трона. Значи страхът, че едно въстание срещу Революционния съвет би имало подкрепа, не беше неоснователен.

Възможно ли беше Бащата да го е взел като бебе от кралския дворец? Тогава единственият въпрос беше дали го е направил, подчинявайки се на желанията на родителите му, или против тях. Дали истинските му майка и баща го бяха дали на Човека скитник с надеждата, че ще му спаси живота? Или е бил отвлечен? Или – една интригуваща възможност – дали Бащата, знаейки, че истинският Риг е бил убит, а трупът му – скрит или унищожен, не е взел съвсем обикновено бебе и не го е възпитал така, че да го подготви да се престори на Сесамекеш? Ако беше така, той несъмнено бе положил големи усилия, за да избере бебе, което вероятно, като порасне, ще прилича достатъчно на семейство Сесамото, че да е убедително в ролята на техния отдавна изгубен син и брат. Но Риг не можеше да проумее защо Баща му е уредил всичко така, че този заговор да се задейства чак след смъртта му. Защо не е искал да бъде до Риг и да помага да го преведат по този гибелен път?

Или вече му бе дал всички нужни напътствия?

Риг седеше и се опитваше да си представи какво още от наученото от Баща му би могло да се приложи при това положение. Но нищо не му хрумваше. Колкото и да не бе за вярване, изглежда, Баща му не беше помислил за всичко. Сигурно беше вярвал, че е дал на Риг нужните инструменти, за да се справи с всяка ситуация, включително и с тази. Проблемът беше, че Риг нямаше никаква представа какво да прави, и каквото и обучение да бе сметнал Баща му за приложимо, то нямаше как да се приложи, докато той продължава да тъпее така. Вратата се отвори. Влезлият не беше генерал Гражданин, а един много мокър офицер, явно онзи, когото наричаха Кресльото. Другите офицери го бутнаха в каютата и незабавно го приковаха към Риг за китките и за глезените.

Чак тогава генерал Гражданин дойде на вратата и кресна на разтреперания мъж, от когото течеше вода:

– Може би ще опазиш тоя да не се гмурне зад борда, урод слабоумен! Може би и тебе няма да те хвърлят зад борда!

Риг веднага разбра, че крясъците имаха за цел останалите войници на борда да схванат мисълта на генерала. Според него не личеше Гражданин наистина да се гневи на Кресльото. Искреният разярен поглед бе насочен към него самия. Когато генералът си тръгна и той остана с Кресльото, му бяха нужни страшни усилия, за да не прихне. Добрият стар Самун не само бе свалил себе си и Умбо от гемията, но беше метнал и кучето пазач във водата. А генерал Гражданин, каквито и да бяха истинските му мотиви, никак не бе доволен.

Глава 11

Назад

Този път на компютрите бяха нужни единайсет дни, за да получат отговора.

– При преобразуването на необходимата енергия в маса – каза заменимият – всички компютри са съгласни, че без да се нарушават наблюдаваните преди физични закони, най-вероятният разход за завръщането от гънката на предишната ни позиция във времепространството, но с обърната посока, ще е приблизително равен на масата на този кораб и всичко в него, умножена по деветнайсет пъти.

– Деветнайсет компютъра – рече Рам – и масата, умножена по деветнайсет.

– Намирате ли това съвпадение за важно? – попита заменимият.