Следотърсачът

– Всеки компютър е бил наблюдател и е извършвал намеса във времепространството по времето, когато гънката е била създадена – отвърна Рам. – Ние с теб не сме били наблюдатели, защото не бихме могли да усетим и дори да разберем усложненията в генерираните полета. И за всеки наблюдател е трябвало да има отчетлив скок. А при всеки скок е трябвало да има разход на маса, равен на цялостната маса на кораба и съдържанието му.

– Значи, ако компютрите са били само девет или десет, сме щели да се върнем само наполовина в настоящето? – попита заменимият.

– Не – отвърна Рам. – Мисля, че ако компютърът беше само един, щяхме да преминем през гънката само една деветнайсета навътре в миналото на звездната система, която е наша цел, преди да бъдем избутани обратно.

– Изглеждаш много доволен от тази хипотеза – отбеляза заменимият. – Но аз не разбирам защо. Тя все така не обяснява нищо.

– Не разбираш ли? – възкликна Рам. – Преминаването през гънката ни е изтласкало в миналото до определен момент въз основа на масата на кораба, скоростта му и всякакви други неща. Но единственият начин да се плати за това преминаване през гънката е бил да се изпрати назад равностойна маса. И тъй като наблюдателите, създаващи полетата, които са формирали гънката, са били деветнайсет, това се е случило деветнайсет пъти.

– Но то се случи само веднъж – възрази заменимият.

– Не – настоя Рам. – Случило се е деветнайсет пъти. Съществуват още осемнайсет наши версии, движещи се назад във времето, докато ние пътуваме към Земята. И всички сме невидими един за друг.

– Значи това, че разчитахме на компютрите, е провалило мисията? – попита заменимият.

– Мисията не е провалена – отвърна Рам. – Тя е успяла деветнайсет пъти. Ние сме просто изгорелите газове.

Самуна беше пълен с планове как ще се промъкнат обратно в О и ще заживеят там скришно достатъчно дълго, че Умбо да предаде съобщението си. Чак когато Умбо успя да го убеди, че няма представа как се прави това, той най-сетне осъзна, че може би ще е по-добре момчето да се учи да се връща назад във времето някъде другаде.

– Аз може цели седмици наред да не се науча как да се връщам във времето – обясни му Умбо, докато вървяха обратно към О през гората. – Или месеци.

Ако изобщо успея, додаде наум.

– Само Риг можеше да се връща назад във времето. Аз му помагах, като го забавях. Или го ускорявах.

– Кое точно?

– Винаги съм си мислел, че забавям другите хора, но Риг каза, че всъщност ги ускорявам толкова, че всичко около тях изглежда по-бавно.

Щом чу това, Самуна изсумтя. Избута един клон от пътя и го задържа, за да не шибне Умбо по лицето.

– Благодаря – рече момчето. – Виждаш ли, Риг винаги е можел да вижда следите на хората, които са преминавали в миналото. Много преди аз да започна да му помагам. Той знаеше какво търси. Аз – не.

Отново сумтене.

– Трябва ни сигурно място, където да се упражнявам и сам да го овладея – онова, което правя с другите хора. А дори и тогава кой знае дали ще мога да виждам нещо?

– Виж какво – рече Самуна. – Знаем как си го направил. Знаем, че се случва. Трябва ни само търпение. А ти трябва да се трудиш здравата, за да не изгубим твърде много време.

– Това не е губене на време – възрази Умбо. – Зависи колко време ще отнеме задачата.

– Ето как виждам нещата аз – обясни Самуна. – Трябва да сме минали през всичко това в миналото, само че първия път са арестували Риг, а ти не си преместил ножа и аз не съм скрил скъпоценните камъни и парите. Когато си се научил да се връщаш във времето, ти си се върнал в О, предупредил си ни и сега всичко се случва по-различно. Защо тогава изобщо да предаваш съобщенията този път?

– Защото нищо от всичко това все още не се е случило и сега няма да се случи – отвърна Умбо. – Трябва да се науча да се връщам назад във времето, за да се върна този път и отново да предам същото съобщение.

– Но ти не си получил съобщението два пъти, нали? Защо тогава да го предаваш два пъти?

– Не знам – отвърна Умбо. – Според мен не са два пъти. Мисля, че съобщението е само едно и все още съм длъжен да го предам.

– Но ти знаеш, че си длъжен, само защото вече си го предал. Там е цялата работа. Вече си го предал. Но няма да споря с теб. Дори и да не ти се налага да предаваш отново същото съобщение, ще е полза да научиш как се прави. А после, ако ще се почувстваш по-добре, давай, предай го отново, ако си спомняш какво точно си казал.

– Длъжен съм да го сторя, защото вече знам, че съм го направил, само че когато го направих, беше в бъдещето, затова трябва да стигна до бъдещето, за да се върна и да извърша онова, което вече съм извършил... Това е толкова безумно, че трябва да е невъзможно.