Следотърсачът

– Ако това ще те утеши, твоите спътници вероятно ще бъдат подложени първи на мъчения до смърт, за да се установи истината. Ако никой от тях не каже кои са твоите съзаклятници или кои биха могли да бъдат, или не предложи доказателство, че ти не си Риг Сесамекеш, то по всяка вероятност тяхната смърт без признания ще спаси живота ти.

Риг скочи на крака.

– Не! Това... Това е зло! Не може законът да е такъв! Те нищо не са направили! Умбо ми е приятел от детинство и тръгна с мен, защото баща му го прогони от вкъщи. А Самуна е просто добър човек, бивш войник, понастоящем ханджия, и дойде с нас, за да ни пази до края на пътуването ни! Защо да умрат заради това?

– Но, моето момче, не виждаш ли? Единственото свидетелство за тяхната невинност, с което разполагаме, са твоите настоявания... И точно в този момент е под въпрос дали може да им се вярва.

Без да каже дума повече, Риг се стрелна към вратата на каютата, но когато посегна да я отвори, видя, че ръката на Гражданин, пресегнала се над главата му, я задържа.

– Ти нали не си мислиш, че ще оставя да ги предупредиш? – попита той.

Риг седна отново и се умълча. Сега поне знаеше своята дилема пред закона. Ала не знаеше как да опази приятелите си невредими. Не можеше да ги предупреди. И все пак... той знаеше, че Умбо трябва да оживее, поне достатъчно дълго, че да се върне от бъдещето и да го предупреди до каретата край Кулата на О. И Самуна трябва да оживее и все още да е с Умбо – защо иначе Умбо от бъдещето ще му е казал да скрие останалите скъпоценни камъни?

Не беше възможно Самуна и Умбо да умрат от мъчения. А ако беше така, то по всяка вероятност те щяха да избягат точно сега, докато гемията е още на пристанището.

Гемията се разклати и потегли.

„Е, добре – Умбо и Самуна трябва да скочат зад борда и да доплуват до брега“.

– Изглеждаш странно необезпокоен от движението на лодката – отбеляза Гражданин. – Какво знаеш, което аз не знам?

– Движението на лодката не ме изненадва – отвърна Риг. – Точно така предположих, че ще потегли, още в мига, в който се качих на нея. Лодките са си такива.

– Но ти със сигурност пресмяташе, че приятелите ти трябва да избягат, докато лодката е още на пристанището.

– Защо сте толкова сигурен, че съм „пресмятал“?

– Защото въпреки добре отработената ти способност да прикриваш всякакви чувства, ти все още издаваш мъничка частичка от тях. Достатъчна, за да я забележи един опитен играч на „черен камък“.

– Значи не сте много добър в тая игра – отвърна Риг. – Защото аз определено почувствах много голямо учудване и смут, когато лодката потегли. Ако изобщо можете да разчитате чувствата ми, вие несъмнено можете да забележите изненадата.

– Изненада – да, но не си притеснен. Тревогата ти веднага се разсея.

– Не вярвам, че наистина ще ги убиете.

– О, няма, повярвай.

– Радвам се да го чуя.

Риг си позволи да почувства прашинка облекчение.

– Не се опитвай да ме измамиш, като си придаваш облекчен вид. Не може да си почувствал облекчение, ако не си бил под напрежение – а ти не беше. Освен това аз няма да ги убивам или измъчвам, защото това не е моя работа – Революционният съвет си има специалисти, които се занимават с всички съдебни изтезания. Моя работа е да те доведа, а тяхна – да те обработят за проверка.

Риг не позволи на съдържащия се в тези думи намек – че е вероятно да измъчват и него – да наруши душевното му равновесие.

– Интересно ми е защо ли са пратили генерал да ме арестува. За толкова ли негоден ви смята Народният революционен съвет, та са ви натоварили с подобна банална задача?

Генерал Гражданин се разсмя.

– Ти наистина си много наивен. В това искрено вярвам. Защото, ако се преструваше, нещата, които се преструваш, че не разбираш, са толкова... тъпо подбрани.

– Отново изразявам неблагодарността си към Баща си за лошия подбор при моето образование.

– Причината да пратят мен да те доведа е, че аз маневрирах много внимателно, за да спечеля тази задача. А е така, защото около империята Сесамото има противоречия, по-стари и по-дълбоки, отколкото въпросът за свалянето на кралското семейство от власт и заставането на Революционния съвет начело на Света между стените.

– Нямам представа за какво говорите – призна Риг.

– Аптика Сесамин, бабата на настоящата некралица, издала декрета, че само жени могат да управляват империята Сесамото. И осигурила влизането му в сила, като поръчала да избият всичките º роднини мъже. Това сложило край на многобройни заговори, които са имали за цел да я отстранят – нея, жената – от Шатрата на светлината.

– Шатра ли? – попита Риг.

– Официално всяка кралска резиденция е Шатра на светлината, когато управляващият монарх е в нея. Аптика Сесамин убила всичките си синове, както казах, а дъщеря º, която седнала на трона – Муташ Сесамин, имала само едно дете, дъщеря, Агия Сесамин.

– Агия... Която или е моя майка, или не е?

– Значи знаеш имената на кралското семейство!

– Разбира се, че вече знам това име – отвърна Риг. – Прошепнаха го половината от хората, които срещнахме. „Той твърди, че е син на Агия Сесамин“.