Слънце недосегаемо (роман-изповед)

Оказа се, че едната от окръжностите описва осморка със свързваща вдлъбната точка между двете си части. Малката крива беше съставена от двеста и седемнайсет дупчици, голямата имаше осемстотин и тринайсет. Най-дълбоки усети врязаните в камъка три кръга; вътрешният бе съставен от 363 резки, но дублиран с 242 дупки. Средният, който пресичаше главата на осморката, като че ли наброяваше дванайсет сегмента. Външният имаше по улея на периметъра си два вида изпъкналости — квадрати и триъгълници — 12 квадрата и 11 триъгълника. Радослав надраска примерна скица в бележника си, без да е сигурен, че не е изпуснал важни детайли. Беше уморен да строи хипотези. Доспа му се непреодолимо, докато броеше за проверка резките, дупките и изпъкналостите по окръжностите.

Когато се събуди, дори не се озърна за календара. Сети се за него, след като измина повече от половин миля-прелет. То се знае, не понечи да се върне…

Задуха топъл южен вятър. Дичо помисли за лавини, но като че друмът не минаваше край такива места.

Отлетяха три четвърти от лунния фаморски месец „нзе“. И когато небето взе да се изчиства след поредица кратки дъждове, Радослав най-сетне се заспуска към топлината на равнините.

► Земя, светът на хората, минало време:

Иван не изтрая дълго да се въздържа от гняв и ненавист. Светът го провокира. Животът отново го зашлеви, блъсна го и продължи да си тече, сякаш всичко си беше останало същото. Но макар и дете, той разбираше, че нищо вече не е същото. Най-малкото дядо Мраз нямаше да праща колетите си с посредничеството на кака Джери.

През август 1971 година жертви на авиокатастрофа край Триполи станаха доктор Стефан Янелски и съпругата му Гюргя.

Всъщност, сред овъглените останки на пътниците така и не откриха нищо от зеленооката Джери. Затова в касетка от поцинкована ламарина сипаха шепа пепел и я положиха в закрития ковчег на мъжа ѝ. Валентина облече траур и обясни на сина си какво се е случило. Поплакаха и двамата, но и след като се успокои, Иван още дълго стискаше юмручета…

А после изхвърли всичките си самолетчета на боклука. Освен едно, онова от мартеничката.

Точно на четирийсет и първия ден след церемонията на Централни софийски гробища, гладък сив адвокат, нает от родните сестри на доктор Янелски, уведоми Валентина, че разполага с един месец да потърси по-подходяща за детето квартира.

Валентина напусна къщата след седмица.

* * *

Причините за аварията, довела до експлозия на борда на авиолайнера, останаха неизяснени.

От катастрофата до Триполи се заинтересуваха ВВС на САЩ, по-специално една служба с абревиатура NRO, съществуваща от 1962-а, но призната чак след трийсет години. Естествено, те не публикуваха нищо. Проектът „Синя книга“ вече бавно, ала сигурно излизаше от мода, а значи — секваше необходимото за съществуването му финансиране. Инцидентът се оказа закъснял и оскъдните данни за него така и не попаднаха във файловете на програмата. Освен това, макар че случаят можеше да се сравни с мистериозната гибел на кубински МиГ-21 през 1967-а, никой не съумя да докаже, че цивилният самолет в либийското въздушно пространство е бил подпален ИМЕННО от неидентифициран летящ обект.

А после за известно време изчезнаха всички съобщения за забелязани НЛО.

Така бе по цялата планета. За покруса на уфолозите. Скептиците приеха това за служебна победа.

Чак на 21 октомври 1978-а радарите на Мелбърнската контролна кула регистрираха повтаряната на пресекулки позивна „Делта Сиера Джулиет“, след което предавателят замлъкна завинаги. Вестниците съобщиха за безследно изчезвал над пролива Бас самолет „Чесна“, пилотиран от Фредерик Валентич. Тук-таме в статиите се мярнаха редове, според които австралиецът споменавал за летящи чинии.

Ала фактите за агресивно поведение от страна на НЛО спрямо самолети оставаха малобройни, несигурни и недоказуеми. Други фактори причиняваха загуби на световната гражданска авиация — не паранормални явления, а по-разбираеми за публичното пространство причини: терористи, въздушни пирати и сякаш неизбежните технически повреди. От всеки изброен сорт прояви не липсваха.

* * *

Нейде другаде на виновниците за едното от трите крушения щеше да бъде предявена сурова сметка.

► Кашеп, светът от реалността на змейовете, сегашно време:

Каменната настилка бе изчезнала и само ивицата отъпкана пръст всред безкрайните поля и обли хълмове бележеше друма. От време на време Дичо се натъкваше на „километрични“ знаци, които освен „прелети“ отбелязваха и девет пъти по-късите мили — въпросните „връсти“. В равнината имаше повече живот, тревите бледо цъфтяха, щураха се гризачи, топуркаха някакви дребни копитни, толкова стремителни и плашливи, че друмникът не успя да различи дали наистина приличат на сърни. Разредиха се и заслоните, които тук, в равнините, повече наподобяваха землянки. Но всеки път на входа им пращяха слаби статични разряди. Често до тях имаше кладенче, ала не се забелязваха следи от едри животни.