Смарагдово море

— Фактът, че можеш да цитираш тези думи, потвърждава, че съм бил прав. Няма да те разубеждавам за повторното явяване на изпитите, но искам да знаеш, че не бива да се тревожиш излишно за това. Жените там все още са толкова малобройни, че честно казано, бих могъл да взема момичета направо от улицата и да ги откарам в колониите без каквото и да било усъвършенстване — пак ще изкарам солидна печалба. Така че когато се появи възможност като теб, кандидатите ще се редят на опашка. Няма да ги е грижа дали си трета, и помни — първите три получават допълнителни предимства и покани на празненства за отбрани гости.

Нещо в гърдите ми олекна. Почувствах, че отново владея положението — по-надъхана от всякога.

— Благодаря ви, сър. Нямате представа колко много означават думите ви за мен. Просто се боря за най-добрата сделка, това е всичко.

— Значи ставаме двама — каза той.

Щом се успокоих за резултатите си, по-късно научих, че Мира се е класирала на удивителното седмо място. При пристигането си в Осфрид се беше сблъскала със същото презрение, което всички сирминикански бежанци редовно получаваха, така че да се класира по-високо от другите ни съквартирантки — много от които я бяха гледали отвисоко, когато пристигна — беше доста сериозно постижение. Едва сдържах гордостта си.

Аделейд се беше класирала точно в средата на списъка, което изобщо не ме изненада. Това, което ме изненада, беше, че дойде да се яви повторно на изпитите следващата седмица. Беше потисната, след като излязоха резултатите, но изобщо не беше споменала това.

В сините й очи се мярна искрица веселост, когато видя колко съм шокирана.

— Хей, и мен може да ме е грижа за бъдещето ми.

— Откога?

Явих се повторно само на изпитите, на които не бях получила съвършена оценка, но Аделейд се яви отново на всичките до един. Това допринесе за още един тревожен, безсънен период и при приключването на последния си изпит имах чувството, че съм изразходила докрай всяка частица физическа и умствена енергия, която имах. След това се качих със залитане горе и си помислих, че няма да е зле да изпълня предишната си шега за това как ще проспя дните до излизането на резултатите.

Мира, която четеше на леглото си, ме посрещна с:

— Има писмо за теб.

Сърцето ми за малко щеше да се пръсне, когато видях какво имаше вътре. Оливия ми беше нарисувала с въглен портрет на семейството ни. Мама, татко, Джонатан, Оливия, Мери. Попих с поглед познатите лица и почувствах как сълзи боцкат очите ми.

Когато минаваше покрай мен на път към вратата. Мира внезапно спря, а после отстъпи няколко крачки назад.

— Съжалявам — нямах намерение да гледам. Леле. Невероятно е. Напълно си приличат.

Преглътнах още сълзи.

— Сестра ми я е рисувала. Тя е много талантлива.

— По-голямата, нали? Оливия?

— О, да, разбира се. — Почти се изпуснах. Почти. Потупах образа на Оливия, за да подчертая думите си. — Сигурно е използвала огледало, за да нарисува себе — си. Упражнявате се да рисува автопортрети, когато заминах.

— Е, мисля, че го е усвоила. — Хвърляйки поглед към лицето ми, Мира дискретно се оттегли, но не преди да добави: — Не се тревожи, Тамзин. Няма да ги изоставиш. Ти си неудържима.

— Надявам се — промърморих, щом останах сама. Взирах се във всяко лице, но това на Мери ме привличаше обратно отново и отново. Оливия съвършено бе уловила начина, по който къдриците на Мери стърчаха в различни посоки, спускайки се до бузките й. Имаше тези невъзможни за обуздаване къдрици, откакто се роди, и в продължение на три години напразно се бях опитвала да ги опитомя. Проследих формата им с върховете на пръстите си и се усмихнах въпреки глождещото чувство в гърдите ми.

— В името на Шестте ангела, надявам се.

Глава 3

Онези, които не бяха положили отново изпитите, се вълнуваха почти толкова, колкото онези, които трябваше да видят новите резултати. Събрахме се с Джаспър и мистрес Мастърсън точно както преди. Госпожица Гарисън не беше наоколо, но синът на Джаспър, Седрик, се беше появил неочаквано, както толкова често правеше. Той учеше в университета в Осфро, но щеше да си вземе почивка, за да ни придружи до Адория и да помогне със семейния бизнес. Няколко момичета в къщата се бяха увлекли по него благодарение на спретната му привлекателна външност и сякаш безкрайния запас от чар.

Днес се държеше малко по-сериозно от обикновено. Всъщност както Джаспър, така и мистрес Мастърсън също изглеждаха тържествено сериозни, което беше странно предвид въодушевлението им миналия път. Странно чувство се гърчеше в стомаха ми, воювайки с възбудената свръхувереност на очаквания ми триумф. Мистрес Мастърсън прочисти гърло:

— Знам, че някои от вас чакат резултатите си от повторното явяване на изпитите, затова ще сте доволни, че пристигнаха. Повечето от вас показаха подобрение — заради което съм особено горда. Но нямаше нищо, достатъчно значително, че да налага промяна в класирането или мотива — с едно изключение.