Смарагдово море

— О, хайде, стига. — Тя ми отправи унищожителен поглед. — Животът ти далеч не е съсипан.

Това ме нарани почти повече от всичко друго — повече от резултатите, повече от това, че лъжеше. Тя всъщност не знаеше, че е съсипала живота ми. Как можеше да знае? Искрено вярвах, че те двете още щяха да ме обичат, ако узнаеха за Мери, но бях научила твърде добре, че тайните рядко си оставаха тайни, когато бяха споделени. Джаспър нямаше да предложи за продан булка с незаконно дете, а нямаше начин да изложа на опасност всичко, което бях постигнала.

И докато с Аделейд продължавахме да си крещим, яростта вътре в мен беше насочена колкото към нея, толкова и към самата мен. Ако бях разказала на нея и Мира за Мери, може би Аделейд нямаше да направи… каквото там беше направила. Но вече нямаше връщане назад. Трябваше някак да спася бъдещето си и знаех с предизвикващ гадене в мен ужас, че нямаше да успея да го направя, докато Аделейд е наоколо. Всеки път щом я погледнех, щях да се сещам какво вероятно ми е отнела. Не можех да рискувам начина, по който щеше да ми се отрази това. Повече от всякога бе нужно да остана хладнокръвна и пресметлива. Това не можеше да стане, ако постоянно стигах до гняв или сълзи.

Когато вече не можеше да понася спора ни, Мира каза умолително:

— Тамзин, моля те, спри и нека да обсъдим това.

Кръвта заблъска в ушите ми и прехапах устна, за да възпра следващия гневен отговор, който бях приготвила за Аделейд. Вглеждайки се внимателно в Мира, почувствах как ме бодва съчувствие. Тя не беше искала това, а сега също щеше да страда.

— Не — казах й. Когато след това осъзнах какво щеше да се наложи да направя, се обърнах отново към Аделейд. — Няма да ти проговоря никога повече.

Изхвърчах гневно от нашата стая скоро след това и се запътих право на долния етаж към крилото, където се намираше кабинетът на мистрес Мастърсън. Джаспър го използваше, когато беше тук, а ние в общи линии гледахме да не го доближаваме. Когато открих, че вратата е открехната, я бутнах и я отворих, без да чукам. Джаспър вдигна поглед от писалището си и не изглеждаше съвсем изненадан да ме види.

— Тамзин. — Облегна се назад и разтърка очи. — Не мога да направя нищо, за да променя класирането.

— Не затова съм тук, сър. Искам да сменя корабите.

— Корабите?

— Все още ще пътуваме до Адория с два, нали?

— Стига никой от тях да не ми откаже — отвърна той. Булките не бяха единственото, което продаваше, а част от причината, поради която бе ускорил заминаването ми, бе, за да може да изпревари други търговци. Това обаче означаваше също и да рискува с по-опасни условия за плаване и очевидно беше платил скъпо, чада наеме корабите.

Закърших ръце пред тялото си:

— Е, тогава бих искала да сменя кораба на Блу Спринг и да се кача на другия.

Той обмисля това няколко минути.

— Предполагам, че е заради Аделейд? Виж, разбирам, че си разочарована, но ако се въвличаш в дребнави драми с другите момичета, това само ще отвлече вниманието ти от успеха. Съсредоточи се върху договора си.

— Ще го направя, господин Тори — когато стигна в Адория. И изглежда, сякаш ще имам по-добри шансове за успех, ако не съм нещастна в двата месеца преди това.

Това извика на лицето му крива усмивка:

— Разбирам.

Зачаках, неспособна да разчета мислите му. Когато мълчанието се проточи, се наложи да потисна порива да продължа да умолявам и да хленча за това как не мога да бъда затворена натясно в малко пространство с Аделейд толкова дълго. Но Джаспър Торн не беше отстъпчив или сантиментален. Щеше да вземе решение със или без допълнително убеждаване.

— При нормални обстоятелства дори не бих го обмислил — каза той най-накрая. — Би трябвало да можеш да се справиш с това дребно неудобство. Често казано обаче, аз също още съм малко разтърсен. Кой би помислил, че Седрик може да доведе момиче, способно на подобен резултат? Когато се появи с нея и сирминиканката, бях сигурен, че си е изгубил ума. Все още не е изключено да е така.

Джаспър зарея поглед, сякаш забравяйки, че съм там. Не разбирах напълно отношенията в семейство Торн, въпреки че бях схванала едно-друго, докато им доставях прането. Не демонстрираха открита привързаност, но въпреки това останах с усещането, че Джаспър държеше на сина си и искаше той да успее в света. Въпросът беше, че имах чувството, че Джаспър иска да е сигурен, че ще постигне по-голям успех от Седрик.

Насочвайки рязко вниманието си обратно към мен, Джаспър рязко попита:

— Тя послужи ли си с измама?

— Аз… моля, не ви разбрах?

— Имаш ли някакво основание да смяташ, че Аделейд може да е постигнала нечестно това? Да, бих искал да показвам наоколо „съвършено“ момиче, но не искам по-късно да открия някакъв нечестен замисъл и да отприщя скандал. Репутацията ни е изградена не само върху това, че учим млади дами да бъдат благородни и изискани. Става дума и за това те да вложат труд и усилие за постигането на тези неща. — Напрегнатият му поглед ме накара да отстъпя крачка назад. — Ти живееш с нея. Видя ли нещо?