Смарагдово море

Поколебах се, когато в този момент имах възможността да разполагам с неочаквана власт. Какво щеше да стане, ако кажех как подозирам, че Аделейд наистина е направила нещо нечестно? Щяха ли да я отстранят? Щяха ли да повярват на честната ми дума? Можех да подкрепя твърдението си с мрачното й потиснато поведение преди повторното явяване на изпитите. Други сигурно бяха забелязали. Това не беше признак за вина, но можеше да е достатъчно уличаващо, за да й коства мястото в класацията… и да ми спечели обратно моето.

Само дето не мислех наистина, че си е послужила с измама. Беше нечестна — това го вярвах, макар че все още не можех да сглобя парчетата. Бяхме се явили заедно на някои от повторните изпити и не бях видяла никакъв истински начин за мамене. Не, Аделейд не ни заблуждаваше, като се преструваше, че знае всичко. Беше ни заблудила, като се преструваше, че не знае нищо. И независимо колко ме бе разгневила, не можех да оправя срещу нея неверни обвинения.

— Не, сър, не съм забелязала нищо.

Той кимна и въздъхна:

— Мистрес Мастърсън също мисли, че всичко е честно. Предполагам, че може да е просто късмет…

Докато той отново се вглъбяваше в мисли, попитах неспокойно:

— Следователно… това значи ли, че мога да се прехвърля?

— Ще видим. Довечера отивам в Суон Ридж. Ако едно от онези момичета е готово да се смените, можеш да го направиш. Мястото ни е разпределено доста строго.

— Благодаря, господин Торн. Оценявам го. И няма да ви изложа.

— Сигурен съм, че няма. И въпреки тази ситуация с Аделейд не се съмнявам, че ще изпълниш условията на договора си за нула време.

Скръстих ръце:

— Няма просто да го изпълня. Можете да обявите висока начална цена и ви обещавам, че очакванията ви ще бъдат оправдани и дори надминати. А авансът ми ще бъде платен веднага.

— И в това не се съмнявам. Надявам се парите да са били от полза за семейството ти.

— От много голяма полза — казах, запазвайки възможно най-спокоен и равен тон. Подобно на мен, повечето момичета тук бяха работили на едно или дори две места, за да помагат за издръжката на семействата си. Изгубването на този доход за година, дори и ако в крайна сметка доведеше до спечелване на цяло състояние, можеше сериозно да навреди на благополучието на едно семейство в краткосрочен план. Затова понякога Джаспър отпускаше на някое момиче пари в аванс, които то щеше да върне — с лихва, когато се омъжи. Обикновено даваше назаем сребро, но аз се бях спазарила за злато.

Джаспър не знаеше за Мери, разбира се. Бях му казала, че се нуждаем от златото за разноските по лечението на сестра ми, което беше само наполовина лъжа. Мери често страдаше от пристъпи на кашлица, които можеха почти изцяло да я оставят без дъх. Лекарят ни беше казал, че това ще отмине, когато порасне, но дотогава заради неговите такси и лекарството й се беше натрупал дълг, който едва успявахме да изплащаме. Авансът от Бляскавия двор беше снел този товар и бе допринесъл и за още много неща сега, когато Мери имаше собствен билет до Адория.

— Ще ти съобщя за прехвърлянето. — Джаспър отново насочи поглед към книжата си и разбрах, че ме отпраща.

След като му благодарих отново, излязох от кабинета, удовлетворена, че съм направила всичко по възможностите си по този проблем. Сега само трябваше да измисля как да избягвам спалнята си възможно най-много през следващите две седмици.

Проблемът не се оказа избягването на Аделейд. Тя направи няколко неубедителни опита да говори с мен, но се предаде, когато постоянно отказвах дори да я погледна. Нещата с Мира обаче стояха различно.

През времето, което бях прекарала тук, Мира винаги беше непоколебима. И как би могла да бъде друга? В родината й бе избухнала гражданска война и тя беше живяла в ужасяващи условия, докато избягала в Осфрид, без изобщо да е сигурна дали ще стигне дотук жива. А дори след като пристигнала, оцеляването било всекидневна борба.

Но тя беше оцеляла и издръжливостта й беше й позволила да се справи с лекота с превратностите в дом, пълен с амбициозни момичета. Не бях виждала много неща да я смущават до този разрив с Аделейд. Отново и отново ни умоляваше да си простим. Сърцето ми се късаше, когато осъзнавах колко много държи на нас.

Това само ми даде ново потвърждение, че постъпвам правилно. Отношенията ни се бяха превърнали в ужасна, емоционална бъркотия, която давеше всички ни.

Не можех да допусна неразбирателството с Мира и Аделейд да ме разсейва. Обичах и двете — да, дори Аделейд, но Мери беше най-голямата ми любов. Трябваше да вложа всичките си способности, за да подобря живота си в името на дъщеря си, а нямаше да успея да го направя, ако се борех и с болката от несигурните си приятелства.

В онази вечер преди тръгването Мира дойде при мен с една последна молба:

— Вие двете ме разкъсвате! Виждала съм какво става, когато никоя от двете страни не отстъпва в битка. Никой не печели, Тамзин, и толкова се уморих от това. Уморена съм от болка. Уморена съм от загуби. Не мога да се справям повече — и не мога да ви загубя и двете.