Смарагдово море

Как си, любов моя? Надявам се, че си щастлива, здрава и послушна и помагаш, докато ме няма. Наскоро разбрах, че почти си научила всички букви! За нула време ще започнеш да четеш, което е добре, защото смятам да ни взема купища книги веднага щом се установим в Адория. Разбира се, все пак се надявам, че ще ми позволяваш да ти чета от време на време. Непременно вземи книгата със стихчетата, когато си приготвяш багажа, и ще я четем преди лягане всяка вечер точно както правехме преди.

Аз също уча много. Току-що взех цяла дузина различни изпити по всевъзможни предмети и се справих чудесно на всичките, въпреки че точно сега съм твърде уморена да си спомня дори една дума от това! Не се тревожи — всичко ще възкръсне в паметта ми, преди да те видя в Кейп Триумф, и тогава ще те науча на всичко това.

Сега е време да си почина, но ще пиша отново утре. А не след дълго ще мога да ти разкажа всичко за изисканите дрехи, които ще се шият специално за мен. Чух, че всички рокли на момичето диамант са в бяло и сребристо. Можеш ли да си представиш? Непременно ще ти опиша всичките до една. Дотогава знай, че те обичам безкрайно и че мисля постоянно за всички вас.

Току-що се бях подписала с името си, когато Мира се върна. Многозначителното проблясваме в тъмните й очи ми подсказа, че не беше изненадана, че моите познания и безразличието на Аделейд бяха станали причина и двете да се върнем по-рано.

— Защо — попита Мира — има две различни вилици за морски дарове и за риба?

Аделейд изглеждаше удивена:

— Така ли?

— Това е мистерия, която не бива да поставяме под въпрос. — Тонът ми беше досущ като този на мистрес Мастърсън. — Това и защо тази за морски дарове се слага при лъжиците, а не при другите вилици.

Сега Мира се стресна:

— Така ли? В това няма логика.

— Нима се съмняваш в Тамзин? — попита Аделейд.

Мира се усмихна въпреки умората си:

— Никога. Правила съм някои опасни неща в живота си, но дори аз не съм толкова лекомислена, за да стигна дотам.

Следващите три дни ми се сториха като три години. Денят на празника в чест на бляскавия ангел Ваиел ни даде кратък отдих, но веднага щом увеселенията приключиха, отново се върнахме към безкрайното чакане. Почти бях готова да започна да се катеря по стените, когато най-накрая дойде вест, че Джаспър е пристигнал с резултатите ни.

— Крайно време е, по дяволите — възкликнах, като затичах към стълбите.

Мира, по-висока от мен, лесно се изравни със забързаните ми стъпки.

— Внимавай. Може да решат да ти отнемат една допълнителна точка за това.

Прехапах устна. Тонът й беше шеговит, но тук не можеше да се предвиди до какво можеше да доведе едно неволно използване на жаргона на пазарната област.

Събрахме се в библиотеката, като стояхме изправени с изящността и добрата стойка, на които ни бяха обучавали през тези дълги месеци. Джаспър изглеждаше изключително самодоволен: несъмнено си представяше купчини злато на мястото, където стоеше всяка от нас. Той ни харесваше доста, но не беше тайна, че управляваше делово начинание и винаги беше нащрек за следващата си голяма печалба. Бях доловила амбициите му много бързо, още когато му доставях прането. А той беше доловил моите.

Веднага щом мистрес Мастърсън изнесе резултатите, прилежанието и подредеността ни се преобразиха в трескаво бързане. Първото, което видях, беше, че списъкът включваше четирийсет имена. Беше общ сбор от резултатите на всички момичета във всичките имения. Очите ми веднага огледаха най-горния край… но името ми не беше на първо място. Или на второ. Беше трето, с числото 99, написано до него. Намръщена, погледнах обратно нагоре към другите две имена. Бяха от други имения: Уинифред Крей и Ванеса Тачър. Всяка от тях също имаше по 99 точки.

Извъртях се изумено:

— Как така съм класирана трета? Момичетата над мен имат същия резултат като мен!