Смарагдово море

Когато се върна, носеше леген с вода, от която се вдигаше пара, а след него вървеше Алекси. Алекси ме поздрави на белсиански и подаде кошница с хляб, сирене и сушени ябълки. Яго изля водата във ваната и я покри с насмолен брезент. После, след като ме насърчи да се нахраня, двамата с Алекси отново излязоха. Когато се върнаха, всеки с по един леген гореща вода този път, отново се опитах да ги разубедя.

— Какво правите? Това е достатъчно — възкликнах. — Не е нужно да мъкнете кофи с гореща вода в ден като този.

— Нищо работа — заяви Яго с бодряшкия си маниер. — Вече сложихме още да се топли на един огън отвън.

Гузно изядох храната, докато те работеха усилено. Когато ваната най-сетне беше готова, Яго ми остави сапун и един голям сандък.

— Разтоварих много от стоките си, когато стигнах в Денъм, но за твой късмет все още имам някои женски дрехи. Вземи каквото искаш. Имаме някои неща, които трябва да се уредят днес следобед, но ще те видя по-късно.

Огледах вдигащата пара вана, дрехите и остатъците от яденето си. В гърлото ми се образува буца.

— Яго…

Той отвори вратата и намигна:

— Знам.

Не стигнах до дрехите, преди да се върне, защото така и не излязох от ваната. След като се изтърках щателно, продължих и се изтърках отново, макар че така част от кожата ми стана розова и се протри. Просто постоянно имах чувството, че имам да сваля пластове мръсотия, и се наложи с усилие да се въздържа от трето изплакване. Вместо това се задоволих да се отпусна в пълната със сапунена пяна вода, наслаждавайки се на този кратък отдих.

Яго не изглеждаше съвсем изненадан, като видя, че още съм там, когато се върна.

— Не е ли студена вече?

— Хладка.

Той си наля чаша вода, а после коленичи в един ъгъл, оставяйки благоприлично разстояние между нас.

— Тогава е добре да стоплим още вода и да я напълним отново.

— Не! Скоро ще изляза. — Облегнах глава на ръба на ваната и се загледах нагоре. — А после наистина е време да измисля какво да правя. Знам, че трябва да се върна в Кейп Триумф, но оттам…

— Изчакай няколко дни — посъветва ме Яго. — В краткосрочен план той може и да успее да отложи необходимостта да се занимава с изчезването ти, но ако мине достатъчно време, ще му се наложи да представи някаква история. Завръщането ти ще влезе в противоречие с нея. Иначе той ще може да импровизира.

— Не бързам да се връщам там — признах. — Не и докато не дойде Мери, разбира се. Но ми е много неприятна мисълта Мира и другите да смятат, че ми се е случило нещо. Не мога да я подложа отново на това.

— По-добре другите да мислят, че ти се е случило нещо, отколкото наистина да се случи нещо. — Обмисли това, а после се съсредоточи обратно върху мен и срещна погледа ми над ръба на ваната. — Едва не се случи нещо! Мисля, че действително имаш ангел, който бди над теб, след като постоянно се измъкваш от тези затруднения.

— Или просто съм твърде упорита, за да умра.

— Във всеки случай се радвам на това, но е време да се погрижим тези разминавания на косъм със смъртта да приключат. Не можеш да се върнеш в Кейп Триумф, та Уорън просто да се опита отново да те убие, а начинът да предотвратиш това, е, като разбереш защо преди всичко е искал да те убие.

— Защото лорандиецът ме разпозна — а аз разпознах него. Знаех, че не е наистина икори.

— Знаеше това и преди. Харпър ти повярва.

— Да, но когато осъзнахме, че всъщност осфридианец е нападнал онова рибарско селище, Харпър не вярваше, че всички схватки, за които е съобщено, са били инсценирани. Сигурна съм, че именно затова другите доклади, които чу — благодарение на мен — до известна степен са го подтикнали да накара войниците да тръгнат из района.

— Но мислиш, че този осфридианец е бил не толкова някой недоволен заселник, нарушаващ договорите, колкото човек, получил нареждания от Уорън да предизвика неприятности?

Толкова голяма част от онази нощ в залива ми се струваше нереална и накъсана, но имаше нещо в начина, по който Уорън бе споменал, че агентите му извършват нападения, както и в начина, по който лорандиецът се беше наежил при сравнението със собствените си действия, което ме караше да съм сигурна в теорията.

— Да — казах най-накрая. — Не мисля, че Уорън самолично урежда всички тези нападения по границите, но е част от групата, която го прави, каквато и да е тя. Всички икори и колонисти мислят, че другите нападат, а това ще доведе до истински агресивни ответни действия — ако вече не е довело. Сега централните армии потеглят да се намесят, което би могло да влоши нещата. Защо Уорън би искал война с икорите?

— Някой обикновено извлича печалба от войната. Ти каза, че е говорел за муниции. Може би иска да ги продаде?

Долових обаче, че Яго не вярва наистина на това.