Смарагдово море

— Със сигурност има по-добри начини за изкарване на пари. Особено за някого, чиято колония изнася основно злато. — Понечих да седна с изправен гръб, после спрях, твърде несигурна как стоят нещата между мен и Яго, за да се показвам гола. — Но може би не е наша работа да откриваме. Уорън очевидно не иска други да знаят тази информация, така че сигурно има някого, за когото тя звучи смислено.

— Съгласен. И ще се погрижим да бъде гръмко разгласена. Ще потеглим към Кейп Триумф по-късно тази седмица.

— Ние ли?

— Ние — отвърна той и ме погледна многозначително. — Искам да кажа, всички знаем, че си майсторка на риболова, но има части от Гавърнърс Хайуей, които не са близо до вода. Трябва да отида с теб, пък било то и само за да не гладуваш. Освен това имам някои неща, които не бих възразил да продам в града.

— О, добре, ако е това, тогава не възразявам — подметнах закачливо. — Тревожех се, че според теб не бих могла да се погрижа за себе си.

— Не намеквай смехотворни неща, Тамзин. Сега, ако искаш да останеш там вътре, ще трябва да ми позволиш да донеса още вода.

— Само нещо, с което да се подсуша.

Той ми подаде износено, но чисто фланелено одеяло, а после се отдалечи, заставайки с гръб към мен. Излязох от ваната с капеща от мен вода и се подсуших, преди да увия одеялото около себе си като импровизирана рокля. Яго хвърли поглед към мен, когато коленичих до куфара.

— Ако нищо не ти стане, спокойно можеш просто да носиш това.

— Яго Робинсън, ти си този, който трябва да престане да предлага нелепи неща.

— Правилно. Извинявай. Ще положа по-големи старания да бъда джентълмен.

— О, не е това — казах, като измъкнах семпла рокля от небесносин тънък лен. — Просто въпросът е, че изобщо няма да можеш да свършиш никаква работа тук, и едва ли бих могла да си простя. — Изправих се на крака и притиснах роклята към тялото си. — Едва ли имаш комплект за шиене в съкровищницата си?

— Имам — точно ей там всъщност. Опитвах се да закърпя една от ризите си.

Надникнах към купчината плат, която посочи.

— „Опитах“ намеква, че всъщност си направил нещо.

Той сви рамене:

— Точно щях да се заема. Просто има много за вършене. Всъщност трябва да се залавям отново за работа — не мога да оставя Алекси да изкопава сам онези дървета. А козината на Фелисия ще стане ужасна, ако не я среша и изчеткам скоро.

— Какво се предполага да правя, докато чакаме да отидем в Кейп Триумф?

— Каквото искаш. В къщата има книги за четене. Имам пособия за писане. Или просто се отпусни. Заслужи си го. — Той се приближи до мен, опря ръце на раменете ми и ме целуна по челото. — Нямам купища скъпоценности, но все пак можеш да се упражняваш да бъдеш дама, която си почива.

Опрях длани на гърдите му:

— Благодаря ти, Яго — казах меко. — Не знам защо си толкова мил с мен.

— Знаеш защо. Луд съм по теб. Това не се е променило.

— След всичко, което ти причиних? По-скоро само луд.

— Същото е.

Пристъпих напред и го целунах: отначало устните ми едва докоснаха неговите, а после се притиснаха към тях по-уверено. Пръстите му се плъзнаха бавно от раменете ми надолу по голите ми ръце и накрая се обвиха около талията ми. Посегнах нагоре и присвих едната си ръка зад врата му, за да ни доближа един до друг, а устните ми се разтвориха още. Из тялото ми се разнесе прилив на горещина и като хванах едната му ръка, я повдигнах към ръба на одеялото, с което се бях увила. Пръстите му моментално посегнаха да го разхлабят, а после той рязко отскочи назад.

— Какво? — попитах, стресната. В мен започна да потрепва лека паника — и смущение — че може би съм разтълкувала погрешно поведението му. — Точно в момента не те съдя по това доколко джентълменско е поведението ти.

— Да, схванах. — Погледът му многозначително се стрелна натам, където ръцете ми придържаха започналото да се смъква одеяло. — Но би трябвало да ме съдиш по това колко съм потен. Сега аз съм този, който има нужда от баня.

— Наистина ли? Не забелязах? Бях прекалено заета да гледам красивото ти лице.

— Нямаше вид да го гледаш чак толкова много, но схващам какво искаш да кажеш. — Той отново ме целуна бързо по челото, а после се оттегли към вратата: очите му пробягаха по мен за последен път. — Ще се видим на вечеря.

Последвах го до вратата и се облегнах на рамката й, за да го проследя как се отдалечава. Или вървеше с бавна дебнеща походка? Беше трудно да се каже, но ми харесваше начинът, по който се движеше. Харесваше ми и усещането от допира до него, а плътта ми още тръпнеше от краткото ни съприкосновение. След още няколко мига въздъхнах и затворих вратата. Обвих ръце около тялото си, огледах миниатюрната стая и се запитах две неща. Първо, точно по какъв начин една жена подхождаше към положението на свободна дама. И второ, как изобщо мислех, че мога да имам сериозни намерения по отношение на който и да е мъж, освен Яго.