Смарагдово море

Гледах с усмивка как Яго отведе съветника, всмуквайки го в паяжина от удивителни сделки. Забравена, се върнах към къщата и работата си. Още не бях сигурна какво да правя с вестниците, макар че едва ли заслужаваха да бъдат наречени така. Бяха отпреди почти трийсет години, всеки — от по един лист, напечатани с много прости преси. Повечето „статии“ бяха просто по няколко реда новини от Кейп Триумф и Бейкърстън, последвани от няколко тематични реклами. Предвид факта колко неразвити са били нещата в Денъм по онова време, тези вероятно бяха остарели много преди да стигнат до Граси Хил.

Предната врата се отвори, а после се чуха скърцащи стъпки. Скоро в гостната влезе Яго в приповдигнато настроение.

— Обра ли господин Майърс до шушка? — попитах.

— Откога обирам до шушка когото и да е? — Яго коленичи до мен. — Сключих с него няколко невероятни сделки и сега не ми се налага да влача всичкия този восък и сушен боб до Кейп Триумф.

— Видя ли лицето му, когато казах, че нямаме планове да се женим? Мисли, че съм някаква лукава прелъстителка.

— О, Тамзин. Не си лукава.

Смушках го с лакът:

— Мислех, че ще се махна от клюките, когато дойдох в Адория, а сега открито се натъквам отново право на тях. Искам да кажа какво ли мисли Алекси?

— Мисли, че си прекалено добра за мен. И вероятно е прав.

— Знае, че спим заедно.

— Е, освен ако някой в Ръшуик не знае белсиански, не е нужно да се притесняваш, че ще клюкарства.

— Яго. — Облегнах се на него. — Знаеш какво имам предвид.

— Да. И това е най-малкият от проблемите ни. Искам да кажа, бих отишъл да намеря онзи съдия още сега, ако искаш, но знам, че няма да искаш, докато нещата в Кейп Триумф не бъдат уредени. Така че ще отидем да ги уредим и готово.

Поклатих глава:

— Правиш го да звучи толкова лесно.

— Е, няма да е лесно отново да сме на път. Ще трябва да спим във фургон. Не е и наполовина толкова удобно, колкото онзи луксозен пълен със слама дюшек, който използваме точно сега. Но да разобличим престъпленията на Уорън, да те освободим от Бляскавия двор… сигурен съм, че това няма да бъде проблем. Междувременно не допускай Майърс да те кара да се чувстваш зле. Всъщност би трябвало да се срамува от това предложение. Една сребърна монета. Сигурен съм, че това не е сумата, която ще предложат на постоянния служител.

Не се сдържах и се засмях на това, че Яго бе толкова възмутен заради мен.

— Иронията е, че според мен никога няма да стигнат до наемането на такъв. Нямат нужното време или организираност. Това е ролята на един градоначалник — но онази обява седи в една купчина заедно с тази за писар. — Посочих вестниците. — Разбира се, една сребърна монета на седмица е цяло състояние в сравнение със заплащането преди години! Трябва да прочетеш някои от тези. Смайващи са. Просто ми се иска да знаех как да ги транспортирам благополучно. Половината се разпадат, когато ги докоснеш.

— В Кейп Триумф вероятно има някого, който разбира от съхранение на такива неща — каза той, като се наведе към купчината. — Може да попитаме. Струва ли си да се пазят?

— Един историк би сметнал, че да. В Осфро един от клиентите ни беше професор, който пътуваше навсякъде и наддаваше за такива неща. — Посочих няколко от любимите си заглавия. — Има всевъзможни пленителни истории за ранното заселване на Адория. Било е много по-неорганизирано, отколкото се твърдеше в учебниците ми! Имаше една…

Осени ме странна, невероятна мисъл. Надигнах се на колене, оглеждайки различните листове, които бях подредила. Когато зърнах онзи, който търсех, направих знак на Яго да дойде при мен.

— Погледни там, този от Бейкърстън. „Преданата армия на Негово Величество смазва бунтовни нарушители“. — Сочех думите, докато ги четях, като внимателно избягвах да докосвам хартията. — „Войници от Форт Шорбанк бяха свикани в деня на Ваиел, за да реагират на слуховете за бунт в Бейкърстън. Подготвящи измяна главорези, водени от някой си господин Харолд Ванс, подкрепяли бунта и опита за отделяне на колонията Арчъруд от Короната поради неотдавнашните данъчни промени, наложени в устава. Бунтовниците били бързо заловени и изпратени в затвора: господин Ванс е осъден на смърт чрез обесване, което ще се извърши следващата седмица.“

Яго направи гримаса:

— Лош ден, а? Нека това е урок за хората, които се оплакват от данъците.

— Точно това е. Уорън се оплакваше от данъците — беше много ядосан заради тези, които кралят налага на добива на злато в Хадисън. И все искаше да знае точно колко недоволни са Наследниците от това, че уставът на Грашонд се оспорва.

Дълго време никой от нас не каза нищо. Знаех, че Яго веднага бе схванал заключението ми. Но беше трудно да знаем как да действаме.

— Не познавам Уорън Дойл лично — каза той накрая. — Мислиш ли, че е човек, който би се опитал да вдигне колониите на бунт?

— Не сам. Но мога да си го представя като участник в по-голяма група. Има връзки с много влиятелни хора.