Смарагдово море

— Човек би трябвало да има такива. Една изолирана колония не би могла да вдигне успешен бунт. Ще свърши като горкия господин Ванс. Би била нужна коалиция на колонии, а дори и тогава, дори с нужните хора и оръжия ще е трудно да се нападне кралската армия. И могат да се придвижват бързо. Един бърз ездач може да отнесе в Кейп Триумф новината за бунт в Бейкърстън за по-малко от една нощ. Армията на Денъм може да е там на сутринта.

— Не и ако са в далечните външни краища на Грашонд или долу по далечния южен край — казах мрачно. — Не и ако са повикани там да потушават неприятности с икорите.

— Да. А и двамата с теб знаем колко време е нужно съобщенията да стигнат дотук от онези далечни граници. — Яго изпъшка и разтри очи. — Е, добре. Предполагам, че това урежда въпроса. Колко си привързана към онзи луксозен, пълен със слама дюшек?

Повдигнах вежда:

— Не много.

— Хубаво. Защото ще трябва да потеглим на път по-рано от планираното.

Онази нощ бе трудно да заспя. Мятах се и се обръщах, погълната от разкритието, че Уорън инсценираше конфликт с икорите, за да разчисти пътя за собствения си метеж в централните колонии. Всъщност му бях съчувствала, когато обясни как високите данъци на Осфрид вредят на Хадисън, но използването на това недоволство от данъците като начин да оправдае избиването на невинни икори и заселници по границата, бе непростимо. А ако помагаше за набавянето на оръжия и имаше достатъчно подкрепа, която да накара него и съзаклятниците му да повярват, че бунтът е възможен… е, външните колонии не бяха единствените места, където щяха да умрат невинни хора.

— Ще помогне ли, ако ти разкажа една история? — промърмори сънливият глас на Яго до мен. — Мога да ти обясня механиката на юздите на състезателните коне. Това ще те приспи доста бързо.

Търкулнах се към него и се подпрях на хълбок. Колибата имаше един малък прозорец: греещата в него лунна светлина слабо осветяваше златистия цвят на косата му.

— Съжалявам — казах, като докоснах лицето му. — Нямах намерение да те държа буден. Просто умът ми е много зает с мисли за утре.

Той целуна голото ми рамо и отметна косата ми назад.

— Всичко е наред. Щеше да е странно, ако умът ти не беше зает с много неща.

С въздишка седнах в леглото и вдигнах коленете си към тялото. Не носех дрехи, дори посред нощ още бе горещо и задушно.

— Просто се надявам да успеем да се справим с това. Дори когато знаем каквото знаем… ще ни повярва ли някой?

— Разполагаме с достатъчно откъслечни сведения, за да привлечем вниманието на хората особено ако Харпър все още не е стигнал твърде далече. И ме познаваш. Мога да ги уговоря за всичко. После ще вземем Мери, ще се оженим и ще изживеем остатъка от дните си в мир и блаженство.

Погледнах надолу, опитвайки се да видя лицето му.

— Че ще вземем Мери, ли каза, или че ще се оженим?6

— Казах и двете. — Той прикри една прозявка. — При положение че искаш. И че тя ме хареса. Знаеш ли, като се замисля, нека направим нещата в обратен ред. Да се оженим, преди тя да пристигне.

Из тялото ми се разля прилив на удоволствие, макар да знаех, че нещата нямаше да са чак толкова лесни, колкото той лекомислено ги изкарваше.

— Е, Мери вероятно няма да е толкова голям проблем, колкото Джас…

— Шшт. — Яго седна до мен и наклони глава. — Чу ли това?

По гърба ми пробяга мразовита тръпка.

— Да съм чула какво?

— Един от конете.

— О. — Издишах шумно. — Изплаши ме.

Той потърси опипом панталоните си на пода, а после стана да се облече.

— Трябва да отида да ги нагледам. Би трябвало да са дълбоко заспали.

— Може би и те имат да мислят за много неща.

Той ме целуна по темето:

— Опитай се да си починеш. Ще се върна скоро, веднага след като им разкажа история.

След като излезе, се отпуснах, изпънала ръце над главата си. Дразнещото осъзнаване, че трябва да спя, сега ми пречеше да заспя, а ме можех да си позволя да съм уморена, когато потеглехме на път сутринта. Трябваше да стигнем до Кейп Триумф бързо.

Ще вземем Мери и ще се оженим. Усмихнах се тайно, докато преобръщах отново и отново думите му в ума си. Ако щях да се опитвам да остана будна, поне беше по-добре да е заради нещо хубаво. Но дали наистина беше такова? Проблемите ни с настаняването и парите нямаше да се изпарят просто така само защото спяхме заедно и разобличавахме измяна. Още нямахме решение за това, а независимо какво друго се случеше, Мери все още трябваше да е на първо място пред романтичните ми копнежи.

Отново седнах в леглото, усетила униние. Дотук с положителните мисли. А къде беше Яго? Обзе ме внезапен страх, че нещо се бе случило с някой от конете, най-вече Пебъл или Дъв. Той със сигурност не страдаше от недостиг на коне, но те бяха най-добрият му впрегатен екип и ако един от тях се разболееше, това щеше да промени утрешните планове.

Станах, навлякох една от работните ризи на Яго и се отправих към вратата. После, в случай че се натъкна на Алекси, потърсих дрехите, които бях извадила за сутринта.