Смарагдово море

Както се оказа, всъщност не можех да се справям особено добре с тази част за развлеченията и свободното време. След като поръбих синята рокля, се заех да закърпя ризата на Яго. После намерих някои от другите му дрехи, които имаха нужда от пране, така че напълних с вода и сапун един от по-малките легени, за да изпера неговото и моето пране. Не знаех дали кадифето можеше да бъде спасено, но използвах всеки трик, на който ме беше научила мама.

Когато прането вече съхнеше, се разрових из колибата, търсейки други неща, които имаха нужда от почистване или кърпене. Яго поддържаше подредено домакинство предвид обстоятелствата, макар че нямаше в къщата си много неща, които наистина да се нуждаят от поддръжка. Намерих пособията за писане и съчиних писмо до Мери. Точно когато свалях прането, вратата се разтвори и Яго се втурна вътре с малко покрито котле. Зад него небето пламтеше в оранжево.

Той остави котлето и набързо ме целуна по устните.

— Съжалявам, че не мога да остана за вечеря. Дезмънд си нащърби едното копито.

И просто така, изчезна. Открих в котлето нещо, което имаше вкус на яхния от еленско месо, и се запитах дали е приготвена от Алекси. След като се нахраних, измих съдовете, а после забелязах, че ваната с водата, в която се бях къпала, е забравена. Не можех да я вдигна сама, затова я изпразних на порции, леген по леген. Дотогава навън вече почти се беше стъмнило. От прозореца на обора блестеше светлина и чух дрънчене.

Когато ваната беше изпразнена, започнах да топля нова вода. Не можех да го правя така бързо и сръчно, както мъжете, но докато Яго се върне, ваната беше напълнена отново и водата още беше толкова топла, че от нея се вдигаше лека пара. Той не я забеляза веднага. Свали шапката и ботушите си и започна да ми разказва за Дезмънд. Когато все пак видя ваната, се сепна.

— Ти ли направи това?

— Каза, че имаш нужда от баня.

Той се загледа в нея за още известно време, а после забеляза останалите дребни неща, които бях свършила.

— Тамзин, може да си зашеметяващо умна и находчива, но не разбираш какво означава „свободно време“.

— Тихо — сопнах се. — Ще изстине, ако продължаваш да се мотаеш.

И така си разменихме ролите: той се потопи в сапунената вода, а аз чаках дискретно отстрани. Той ми разказа още за фермата, а аз слушах: сърцето ми беше щастливо, че го виждам щастлив. Това беше рядък, уютен миг на покой.

— Известно време не си казала нищо — отбеляза той, след като свърши да описва някаква злополука с един пън. — Добре ли си?

— Просто си мисля, това е всичко.

— За какво?

— Че не искам да си тръгвам. — Посочих към спретнато сгънатото пране. — Мисля, че бях по-щастлива, докато работех тук днес, отколкото бях на което и да е от онези изискани празненства, които посетих този месец.

Ведрото му изражение стана малко по-сериозно:

— А! Е, и аз всъщност не искам да си тръгваш. Но разбира се, трябва.

— Да — казах и леко посърнах. Отговорът му не ме изненада: и двамата бяхме наясно с естеството на живота, за който се бях договорила.

А после той каза:

— Но след като докладваш за Уорън и вземеш Мери, можеш да се върнеш.

Повдигнах глава:

— Какво? Яго…

— Недей. Знам какво се каниш да кажеш. И не, няма да се откажа от конете и земята. И не, още не знам как ще накараме това да сработи. — Отново се появи искрица от предишната му веселост. — Освен това ти си тук от един ден. Да видим какво ще кажеш след още няколко. Може да хукнеш обратно към Кейп Триумф без мен.

— Яго — казах тихо, — не искам да ходя никъде без теб.

Той изпадна в един от онези редки моменти, когато губеше дар слово. Най-сетне каза:

— Не ме гледай така, не и когато съм вир-вода и не мога да дойда да те прегърна.

Изправих се с одеяло в ръце и бавно се приближих, като наклоних глава да надникна във водата:

— Хмм.

— Това не е много подобаващ за една дама начин да гледаш мъж във вана — отбеляза той и посегна към одеялото. Аз го отдръпнах.

— Не. Точно забелязвах, че водата не е много мръсна. Топла ли е още?

— Като цяло да.

Пуснах одеялото и започнах да разкопчавам роклята си.

— Обзалагам се, че с двама ще е по-топла.

— Обзалагам се, че с двама души във ваната половината вода в крайна сметка ще се изплиска на пода — каза той иронично, въпреки че не сваляше поглед от копчетата.

Поколебах се:

— Искаш ли да спра?

Той седна във водата и се премести на една страна.

— Спри да предлагаш нелепи неща и влизай вътре.

Глава 36

В следващите два дни работих така усърдно, както сред Наследниците, така усърдно, както бях работила в Осфро. И обичах всеки миг от това.

Денем почти не виждах Яго. Той вечно имаше нещо за вършене. Конете имаха нужда от раздвижване и поддържане. Овощната градина се нуждаеше от разчистване. Постройките се нуждаеха от изграждане. Той и Алекси работеха упорито редом един до друг в горещото време, и двамата готови винаги да се усмихнат бързо, когато се засичахме.