Смарагдово море

Яго отказваше да ми дава каквито и да е нареждания, но колкото повече изследвах, толкова повече неща за вършене намирах и за себе си. Заедно с дребните домашни задачи, за които нямаше как да не се грижа, открих множество неща за вършене вътре в къщата. Част от поддръжката и подготвянето й за евентуалното нанасяне на Яго включваше основното й изчистване. Досега той и Алекси не бяха направили много в това отношение, тъй като най-важното за тях бяха поправките в конструкцията, та къщата да не се срути. Така че в крайна сметка прекарвах дълги часове, като преглеждах безредно струпаните предмети и решавах какво можеше да бъде спасено, продадено, изхвърлено или изпратено на възрастната господарка на имота. Това беше прашна работа, но на моменти наистина ми създаваше чувството, че изследвам древна, пълна със съкровища гробница. Унасях се в четене или преглеждане на стари предмети за колекциониране, а после с изненада откривах, че не съм свършила почти нищо.

Един ден бях открила куп стари вестници и се опитвах да реша какво да правя с тях, когато чух почукване и мъжки глас. На Яго не му идваха много гости, а хората, които го познаваха добре, знаеха, че не живее в голямата къща. После посетителят се провикна:

— Госпожице Райт? Там ли сте?

Внимателно пуснах разпадащите се вестници и отидох във фоайето.

— Господин Майърс? Вие ли сте?

Съветникът от Ръшуик се усмихна широко, когато излязох. Лицето му бе зачервено от горещината, а наблизо бе вързана стара кобила.

— Още сте тук! Толкова се радвам.

— Наред ли е всичко? — попитах и избърсах прашните си ръце в престилката.

— О, да, да. — Загледан някъде зад мен, той вдигна ръка и помаха. — Привет.

Обърнах се и видях Яго и Алекси да се приближават бързо през зеления склон. И двамата имаха предпазливи, напрегнати изражения, а Алекси носеше на рамо голяма чамова летва.

— Тамзин? — обади се въпросително Яго.

— Всичко е наред — казах. — Познавам го. Това е господин Брансън Майърс — онзи, който ми помогна в Ръшуик.

След като в продължение на един миг се взираше внимателно в него, Яго се отпусна и промърмори нещо на Алекси. Едрият мъж кимна и отпусна хватката си върху летвата. Влизайки в ролята си на пътуващ търговец, Яго се приближи с едри крачки до мен и сърдечно се ръкува с господин Майърс.

— Е, как сте, господин Майърс? Яго Робинсън. Определено съм ви благодарен за помощта, която сте оказали на нашето момиче тук.

— Удоволствието е мое! Но всъщност тя ми помогна. — Той спря за миг, за да побутне очилата си нагоре. — Някои от другите членове на съвета и аз разглеждахме работата, която сте свършили, и те бяха напълно зашеметени! Както и би трябвало. И затова дойдох с предложение за вас. Бихте ли била склонна да продължите да ни помагате, докато наемем писар на редовна работа? Скоро ще го направим… честно. Заедно с другите длъжности. Бихме могли да ви даваме заплащане за усилията — по една сребърна монета на седмица, а навярно, ако бюджетът позволява, бихме могли да ви задържим по-нататък като помощничка на писаря, ако се интересувате и още сте наоколо. — Думите се изляха забързано и му се наложи да си поеме дъх, преди да продължи: — Смятате ли да останете?

Хвърлих поглед към Яго, който изглеждаше изключително възхитен от това следобедно разсейване. На господин Майърс казах:

— Това е толкова невероятно любезно от ваша страна, сър. Не мога да ви опиша колко съм поласкана, че сте се сетили за мен. Но всъщност потегляме на път след два дни, а дори и ако — когато — се върна, просто не съм сигурна точно какво ще е положението ми.

Лицето на господин Майърс посърна, но той кимна в знак, че приема думите ми.

— Разбирам, разбирам. Е, ако размислите, когато се върнете, сигурен съм, че все още ще имаме нужда от помощта.

Опитах се да запазя сериозно изражение:

— И в това съм сигурна.

Съветникът, макар и объркан, премести поглед между Яго и мен и забеляза как свойски стояхме близо един до друг.

— Да се ожените ли заминавате? Знаете ли, Исав Ривърс в източния край на града някога е бил съдия. Не е нужно да ходите далече, ако това сте намислили.

— Н-не — заекнах. Почувствах как бузите ми се обливат в топлина. — Това не е целта на пътуването ни. Нямаме никакви планове да се женим.

— О! Е… Сигурен съм… е, да… — Господин Майърс придоби също толкова смутено изражение и провря палци в гайките на колана си, докато се извръщаше. — Хубаво парче земя си имате тук, господин Робинсън. — Очите му се разшириха. — Бива си ги тези коне.

— Бихте ли искали да разгледате по-добре? — Яго му махна да пристъпи напред. — Елате насам. А докато сте тук… Тамзин спомена, че някои от новите постройки в града нямат достатъчно добро покритие на прозорците. Е, нямам при себе си стъкло, но познавам един човек, и се обзалагам, че можем да се договорим за справедлива цена…