Сметки за разчистване

Двамата по-млади агенти бяха определени за похитители. Решено бе да карат пикап марка „Тойота“ от парка за конфискувани автомобили на АБН и да бъдат въоръжени с картечни пистолети „Узи“, също конфискувани, заредени с халосни деветмилиметрови патрони. За по-зрелищно добавихме и една зашеметяваща граната, задигната от складовете на специалните отряди. После започнахме да репетираме моята собствена роля като спасител на отвлечения младеж. Както при всяка професионална измама, беше желателно да се придържаме колкото се може по-плътно до истината, така че аз щях да играя безработен скитник, уволнен от армията, който просто се е случил наблизо в подходящия момент. Щях да бъда въоръжен — нещо, което, формално погледнато, беше в нарушение на щатските закони на Масачузетс, но пък иначе съответстваше на легендата и щеше да изглежда правдоподобно.

— Трябва ми голям старомоден револвер — казах аз. — Нещо, каквото би носил някой цивилен за самоотбрана. Цялата сцена трябва да бъде извънредно драматична, отначало докрай. Тойотата ме връхлита, аз се отбранявам, стрелям и я изкарвам от строя. За целта са ми нужни три бойни и три халосни патрона, в строга последователност. Трите бойни са за пикапа, трите халосни за хората.

— По този начин можем да заредим всякакъв пистолет — каза Елиът.

— Не става — казах аз. — Необходимо е да виждам патроните в барабана. Не мога да използвам смесен заряд слепешката. Трябва да знам с какъв патрон откривам огън. За целта ми трябва револвер. И то голям, за да се вижда по-ясно.

Той разбра и си записа. После определихме възрастния агент да играе местен полицай. Дъфи предложи в суматохата той да попадне случайно под куршумите.

— Не става — повторих аз. — Трябва да бъде убедителна грешка. Не просто заблуден куршум. Бек-баща трябва да остане подобаващо впечатлен. По-добре е да застрелям полицая съзнателно, макар и от безразсъдство. Сякаш съм бил обзет от моментно умопомрачение, но от това не съм станал по-слаб стрелец.

Дъфи се съгласи. Елиът започна да изрежда на глас различни превозни средства, докато се спряхме на затворен ван без прозорци, каквито се използват за доставки и дребни ремонти по домовете. Той каза, че с такъв автомобил ще изглежда правдоподобно да се шляя из улиците. През цялото време си водехме бележки — на хартия и наум. Двамата агенти на моя възраст нямаха поставена задача и видимо нервничеха.

— Вие сте полицейското подкрепление — казах им аз. — Да кажем, че хлапакът не е видял кога съм гръмнал първия полицай. Може в тоя момент да е припаднал или нещо такова. Та вие ще ни подгоните с патрулната кола и аз ще ви очистя, когато съм сигурен, че гледа.

— Не ни трябва подкрепление — каза старецът. — Толкова много полиция на едно място, какво ще си каже хлапето!

— Охраната на колежа — каза Дъфи. — Нали се сещате, всеки колеж си наема собствена въоръжена охрана. Те бездруго ще се навъртат наблизо просто защото няма къде другаде да бъда?

— Идеално! — казах аз. — В момента на отвличането те внезапно се появяват с патрулната кола. При това може да ги използваме да координират цялата операция по радиото.

— Но как ще ги обезвредиш? — запита Елиът, сякаш и това беше нещо, което трябваше да се планира в момента.

Кимнах. Проблем наистина имаше. Дотогава щях да съм изстрелял шестте си патрона.

— Не мога да презареждам в движение — казах аз. — Не и с халосни патрони. Хлапето може да забележи.

— Не може ли да се забиеш в тях? Да ги изтласкаш от шосето?

— С тая раздрънкана таратайка? Изключено. Трябва ми втори револвер. Зареден, скрит някъде във вана. В жабката например.

— Мирен гражданин да се разхожда с два револвера? — забеляза старецът. — Малко странно ми се вижда, особено в Масачузетс.

Кимнах.

— Да, звучи неубедително. Трябва да се примирим, че ще има и слаби пунктове.

— И така, аз ще бъда с цивилни дрехи — каза старецът. — Като детектив. Да застреляш униформен полицай е нещо повече от безразсъдство. Това също би прозвучало неубедително.

— Ясно — казах аз. — Съгласен съм. Идеално се подрежда! Ти си цивилен детектив, бъркаш за значката, а аз си казвам, че ми вадиш пистолет. Случват се такива работи.

— А как умираме? — запита старецът. — Просто се хващаме за коремите и се гътваме като в някой уестърн?

— Крайно неубедително — каза Елиът. — Трябва да изпипаме всичко докрай. Иначе Ричард Бек няма да клъвне.

— Трябват ни специални ефекти — каза Дъфи. — Като в Холивуд. Бронежилетки и презервативи, напълнени с червена боя, които да се взривяват дистанционно.

— А можем ли да си ги набавим?

— Може би в Ню Йорк или Бостън.

— Нямаме много време.

— На мен ли го казваш? — рече Дъфи.