Сметки за разчистване

Така завърши ден девети. Дъфи настоя да се преместя в мотела и предложи някой да ме закара до Бостън, за да си прибера багажа от хотелската стая. Аз й съобщих, че нямам багаж. Тя ме изгледа с крайчеца на окото си, но не каза нищо. Нанесох се в стаята до стареца. Някой отиде за пица с една от колите. Останалите се суетяха насам-натам или говореха по телефона. Мен никой не ме закачаше. Лежах си на леглото и премислях всичко отначало докрай, от своя собствена гледна точка, като изброявах наум всички неща, които бяхме пропуснали. Получи се доста дълъг списък. Но едно конкретно нещо ме притесняваше особено. И то не от списъка. А някак си встрани от него. Станах от леглото и тръгнах да търся Дъфи. Намерих я на паркинга, тъкмо бе слязла от колата и бързаше към стаята си.

— Закари Бек не е главното действащо лице — казах й аз. — Няма как да бъде. Ако е замесен Куин, значи той е шефът. Той никога не би се примирил да свири втора цигулка. Освен ако Бек не е по-голям злодей от Куин, но за такава възможност не искам и да мисля.

— Може пък Куин да се е променил — каза тя. — Нали е получил два куршума в главата. Може това да му е разбъркало мозъка. Да е притъпило злината му.

Не отговорих. Дъфи явно бързаше и аз се прибрах в стаята си.

Ден десети започна с пристигането на автомобилите. Старецът получи седемгодишен „Шевролет Каприс“. Специална модификация с големия двигател на „Корвет“, от последната година, преди „Дженеръл Мотърс“ да прекрати производството им. Изглеждаше убедително, досущ като полицейска кола без отличителни знаци. Пикапът на похитителите беше грамадно чудовище с избеляла червена боя. Отпред имаше допълнителна тръбна броня пред цялата решетка на радиатора. Чух по-младите колеги да разговарят помежду си как биха могли да използват бронята. Моето возило беше обикновен кафеникав ван. Най-безличното превозно средство, което някога бях виждал. Беше без странични прозорци на каросерията, само на задните врати имаше две малки прозорчета. За всеки случай проверих дали има жабка. Имаше.

— Добре ли е? — попита Елиът.

Плеснах с ръка каросерията отстрани, както правят хората, когато оглеждат нов ван. Дебелата ламарина глухо издумка.

— Идеален е — отвърнах аз. — Искам револверите да бъдат .44-ти калибър магнум. Заредени с три бойни патрона с мек връх и девет халосни. От най-шумните.

— Дадено — каза той. — Но защо с мек връх?

— За да няма рикошети — отвърнах. — Може да пострада някой отстрани. Меките куршуми се деформират и си остават там, където ударят. Смятам да изстрелям един в радиатора и два в гумите. Искам да ги напомпате докрай, за да се пръснат на парчета. Така е по-зрелищно.

Елиът се отдалечи забързано. На негово място дойде Дъфи. В ръцете си държеше палто и чифт ръкавици.

— За теб са — каза тя. — С тях ще изглеждаш по-убедително. Времето ще е студено. А под палтото си ще скриеш револвера.

Взех ги от ръцете й и навлякох палтото. Беше ми по мярка. Явно добре ме беше премерила на око.

— От психологическа гледна точка ще бъде доста сложно — каза тя. — Бъди готов да импровизираш. Момчето може да изпадне в кататония. Необходимо е да го принудиш да реагира. В идеалния случай ще остане в съзнание и ще му се приказва. Гледай да му внушиш, че не изгаряш от желание да бъдеш замесен. Идеално би било, ако той те помоли да го закараш вкъщи, а ти се съгласиш, и то след известно колебание. Иначе гледай инициативата да е у теб. Не му оставяй време да се замисля какво точно е видял.

— Ясно — казах аз. — В такъв случай променям поръчката за мунициите. Искам вторият патрон във втория пистолет също да е истински. Ще му кажа да залегне на пода и ще стрелям в прозореца над главата му. Той ще си помисли, че охраната на колежа стреля по нас. После ще му кажа да се изправи, за да види разбития прозорец. Това ще увеличи чувството му за опасност. Пък и така ще го убедя да прави каквото му кажа, а на всичко отгоре няма да му е и толкова мъчно, когато очистя охраната. Не искам в никакъв случай да се стигне до борба помежду ни, той да се опитва да ме спре и така нататък. Може да преобърнем вана и да загинем и двамата.

— Гледай да спечелиш доверието му — каза тя. — За да може да те похвали където трябва. Съгласна съм с теб, че ако те наемат като бодигард, все едно ще ударим десетката. Затова се опитай да го впечатлиш. Но полека и с мярка. Не е нужно чак да те харесва. Достатъчно е да си помисли, че си силен мъжкар, който знае какво прави.

Аз тръгнах да търся Елиът и срещнах двамата агенти, които щяха да играят охрана. Разбрахме се те да открият огън по мен с халосни патрони, после аз да изстрелям един халосен по тях, после един истински по задното стъкло на вана, след това още един халосен по тях и накрая, като се изравнят с мен, останалите три халосни бързо един след друг. В това време те трябваше да прострелят собственото си предно стъкло с боен патрон отвътре и веднага след това да изхвръкнат встрани от шосето, сякаш съм им спукал гума или съм ударил шофьора.

— Гледай да не объркаш халосните с истинските патрони — каза единият от тях.