Смъртоносно

Веждите на Карълайн образуваха едно V.

— Съквартирантката ми в Станфърд е гей. Няколко пъти ходих заедно с нея в един лесбийски бар в Пало Алто.

Карълайн отново говореше с онзи отбранителен тон, който казваше „ще се престоря, че не съм ти сърдита, но въпреки това съм бясна“, сякаш очакваше от Емили да й се извини заради това, че я е сметнала за твърде тесногръда. Емили примирено вдигна ръце към небето.

— Добре. Да вървим.

Бяха стигнали до средата на паркинга, когато Емили чу кискане. Автомобилите хвърляха дълги сенки по земята. Зад масата за пикник се чу шумолене. Дори да е Али, аз съм в безопасност, помисли си тя, поглеждайки към черната кола, която беше паркирала дискретно в дъното на паркинга.

Въпреки това имаше нещо страховито в мисълта, че може би наистина беше Али. Ако в този момент тя се приближеше до Емили, щеше ли Емили да реагира разгневено или просто щеше да се усмихне леко и да приеме извинението й? В дните след като си признаха на полицията, Емили бе изпитвала леко чувство за вина. Беше им разказала всичко. Сега ченгетата щяха да търсят Али. Но Емили вече не я обичаше — вината беше повече инстинктивна реакция. Тя се зачуди колко ли време ще е необходимо, за да отшуми.

От вътрешността на бара се чуваше пеещ женски глас и звуци на акустична китара. Емили последва Карълайн в залата, която представляваше гигантски тропически аквариум с плюшени кресла — които бяха заети от момичета. В дъното имаше сцена с дансинг пред нея. Няколко двойки танцуваха. Две момичета се натискаха край перваза на прозореца. Но с изключение на това барът не изглеждаше по-различен от което и да е друго заведение в Холис — наливната бира беше все същата, както и дъските за дарс и масите за билярд до стената. На малкия телевизор над бара дори вървеше хокеен мач.

Карълайн се доближи до бара. Емили застана до нея, без да знае какво да каже. Красиво тъмнокожо момиче улови погледа на Емили. Тя вдигна ръка и й махна. Емили наведе очи, внезапно засрамена. Карълайн не каза нищо. Там ли щяха да стоят цяла вечер?

Певицата изпя кавър на Бийтълс, след това нещо на Боб Марли. Внезапно Карълайн се обърна към Емили.

— Добре ще е да се поразвеселим малко. Искаш ли да танцуваме?

Емили едва не избухна в смях. Карълайн изобщо не обичаше да танцува. Но сестра й изглеждаше напълно сериозна, беше разперила ръце и поклащаше хълбоци.

— Добре — отвърна Емили и я последва.

Двете излязоха на дансинга и започнаха да танцуват в ритъма на едно реге-парче. Красивото чернокожо момиче, което беше махнало на Емили, се промъкна до нея и я хвана за ръката, но Емили й се усмихна с престорена скромност.

— Имам си приятелка.

— Всички си имаме. — Чернокожото момиче се усмихна, разкривайки най-равните зъби, които Емили беше виждала някога. — Това е просто танц, скъпа. Необвързващ. — След това й подаде чаша за шампанско, пълна с пенлива течност. — Казвам се Ривър. И това е от мен.

Емили погледна към сестра си, която й се хилеше. Внезапно, застанала сред държащите се за ръце, опрели бузи, бавно танцуващи двойки, Емили сякаш почувства меката кожа на Джордан и усети жасминовия аромат на парфюма й. Джордан й липсваше ужасно, но това наистина беше само един танц и чаша шампанско. Както и да е.

Песента премина в нещо по-бързо с техно-ритъм. Ривър хвана ръцете на Емили и я завъртя. Емили отпи от шампанското и газираните балончета й накараха да се почувства по-лека и свободна. Високо момиче с вързана на конска опашка коса успя да накара Карълайн да се включи в конга-колоната. Те започнаха да обикалят дансинга със зачервени бузи и грейнали очи. Емили и новата й приятелка също се включиха. Някой вдигна телефона си и направи снимка. Барманката, мускулесто момиче с татуирани ръце, отметна главата си назад и се разсмя.

Внезапно Емили забеляза позната слаба блондинка в тълпата. Айрис?

Тя се откъсна от Карълайн и си проправи път през тълпата. Блондинката стоеше пред един банкомат с гръб към Емили. Тя докосна слабото й рамо с разтуптяно сърце. Момичето се обърна. Имаше по-остра брадичка и кафяви, вместо зелени, очи.

— Да? — рече тя с приятелски глас. Но това не беше гласът на Айрис.

Емили посърна.

— Извинявай. Помислих те за някой друг. — Изпълни я отчаяние. Моля те, нека Айрис се появи — помоли се тя на вселената. — Нека всичко с нея е наред.

Тя се върна при Карълайн, опитвайки се да не мисли за това. Те продължиха да танцуват още три песни, докато плувнаха в пот. Най-накрая Карълайн се оттегли настрани, дишайки тежко. Ривър целуна леко Емили по бузата и се изгуби в тълпата. Емили се отпусна на дивана до сестра си, осмелявайки се да се облегне на рамото й. Карълайн не се отдръпна.

— Благодаря — рече Емили. — Това беше добра идея.

Погледът на Карълайн омекна.

— Значи… мир?

— Мир — отвърна Емили. — Определено.

Карълайн вдигна чашата си с питие и чукна празната чаша от шампанско на Емили. Тя погледна към високата чаша на сестра си, пълна с тъмна течност. Тя миришеше познато и Емили избухна в смях.