Смъртоносно

След като преминаха през детектора, адвокатите се присъединиха към момичетата и всички тръгнаха заедно към съдебната зала. Още щом господин Годард отвори двукрилата врата, стотина глави се обърнаха към тях. Хана разпозна всяко едно лице: тук бяха Наоми Циглър и Райли Улфи. Момчетата от отбора по лакрос на Майк и мажоретките на Хана. Едно момиче на име Дейна, с което се беше запознала на коледния лагер. Шон Ейкърд, баща му, Кели от клиниката по изгаряния. Фай Темпълтън, Чейси Бледсоу и до тях — какъв ужас — родителите на Мона Вандерваал, които изглеждаха много по-стари и съсухрени след смъртта на Мона година и половина по-рано.

Всички гледаха Хана така, сякаш тя вече е осъдена. Тя не се беше чувствала толкова уязвима, откакто Мона бе излъчила клипа, на който роклята на Хана се беше разпрала на партито по случай седемнайсетия й рожден ден. Хана се наведе към Майк.

— Не е нужно да стоиш до мен, знаеш. Пази репутацията си. Върви да седнеш при приятелите си.

Майк я ощипа по дланта.

— Млъквай, Хана.

Майк не пусна ръката й, докато двамата вървяха към пейките. Хана седна до адвоката си, усещайки студеното дърво през роклята си. Майк се настани на пейката зад нея. Емили, Спенсър и Ариа също седнаха на предната пейка. Момичетата се спогледаха, но никоя не обели нито дума. По лицата им бе изписано поражение. Те бяха опитали всичко, за да намерят Али, но се бяха провалили.

Тежките врати се затвориха и съдебният пристав нареди на всички да станат. В залата влезе един закръглен, оплешивяващ съдия и се настани на мястото си, поглеждайки изморено към момичетата. След няколкото встъпителни забележки се изправи областният прокурор.

— Разполагаме с достатъчно улики, за да докажем, че госпожиците Хейстингс, Мерин, Монтгомъри и Фийлдс са убили госпожица Табита Кларк в курорт в Ямайка миналия април.

Съдията кимна.

— Процесът им ще се проведе там, както и изпълнението на присъдата. Екстрадицията в Ямайка ще бъде извършена незабавно.

Адвокатите и съдията размениха още много реплики, но това бе единственото нещо, което Хана чу преди звукът на туптящото й сърце да заглуши гласовете им. Тя затвори очи, виждайки единствено тъмнина. Когато отново ги отвори, господин Годард се беше изправил.

— Моля на клиентите ми да им бъде разрешено да прекарат още една нощ в Роузууд със семействата им.

— Молбата е удовлетворена — реши съдията. — Всички момичета трябва да напуснат страната утре сутринта. Полетът ще бъде уреден и платен от семействата им. Всяка затворничка ще бъде придружена от щатски шериф.

След това удари с чукчето си и всички отново се изправиха. След това господин Годард ги накара да излязат от съдебната зала и да отидат в конферентната, където можеха да поговорят. Същите репортери ги посрещнаха в коридора; те хищнически протягаха ръце към Хана, докато тя минаваше покрай тях. Тя погледна през рамо към Майк, копнеейки да прекара всяка останала секунда с него, преди да напуснат страната, но видя единствено разгневени лица.

Емили се появи до нея. После излязоха Спенсър и Ариа. Господин Годард ги обгърна с ръце, предпазвайки ги от репортерите, а когато момичетата се спогледаха, избухнаха в сълзи. Спенсър сграбчи Хана и силно я прегърна. Ариа и Емили също ги обгърнаха с ръце. Всички хълцаха в унисон и дишаха накъсано. Просветнаха светкавици. Репортерите не спираха за миг да задават въпросите си. Но в тези няколко минути на Хана не й пукаше как щяха да излязат снимките. Кой не би изразил чувствата си, когато знае, че ще бъде екстрадиран в чужда държава и ще лежи в чужд затвор за престъпление, което не е извършил?

— Не мога да повярвам, че се стигна до това — промърмори тя в ушите на приятелките си.

— Трябва да сме силни — рече Спенсър с дрезгав глас.

Хана погледна към вратата на съдебната зала, изненадана колко хора излизат оттам. Родителите на Мона слязоха бързо по стълбите, вероятно притеснени, че самите те ще бъдат нападнати от репортерите. Наоми и Райли флиртуваха с няколко спортисти, сякаш се намираха на някакво парти. Кейт изглеждаше някак изгубена, когато се приближи до прозореца. Хана искаше да я повика и да я прегърне.

Господин Годард ги отведе до конферентната зала и затвори вратата.

— Веднага се връщам — каза той. — Подаваме обжалване. И ще се постараем да ви осигурим най-добрите адвокати в Ямайка. — След това затвори вратата зад себе си, оставяйки момичетата сами.

Няколко секунди Хана седя до масата, драскайки с нокти по дървото.

Внезапно вниманието й бе привлечено от нещо край прозореца. Той предлагаше гледка към паркинга, но гласовете се чуваха някъде под него.

— Стига! — изкрещя някой през мегафона.

— Стига! — отекнаха множество гласове.

— Стига убийства в Роузууд! — рече първият глас.

Тя наостри уши. Ако човек не слушаше внимателно, първата част на скандиранията звучеше много като Ига, ига.

— Стига! — изкрещя първият глас през мегафона.

— Стига убийства в Роузууд! — отекнаха гласовете на протестиращите, които размахваха табелите си.

Хана притисна длан към устата си.