Снежния човек

— Хари, никога не съм имала нищо против работата ти. Проблемът беше, че си обсебен от нея. Ти живееш само с мисълта за случаите в полицията, но не защото обичаш професията си или защото се чувстваш отговорен за доброто на обществото. Мотивацията ти не е свързана нито със загриженост, нито с лични амбиции. Води те единствено гневът и жаждата за отмъщение. А това не е правилно, Хари. Не бива да бъде така. Сам знаеш какво се случи.

„Да — помисли си той. — Позволих на болестта си да нахлуе и в твоя дом.“

Той се изкашля:

— А този твой лекар има… здравословна мотивация за работа, така ли?

— Матиас продължава да дава нощни дежурства в пункта за неотложна помощ. Доброволно. Освен това преподава на пълно работно време в Катедрата по анатомия.

— И да не забравяме, че дарява кръв и е член на „Амнести Интърнешънъл“.

— Б-отрицателна е рядка кръвна група, Хари. Доколкото знам, и ти подкрепяш инициативите на организацията — въздъхна Ракел.

Тя разбърка кампарито с оранжевата коктейлна пръчица с кон на върха. Червената течност се плъзна надолу между кубчетата лед. Кошинила.

— Хари?

Нещо в тона ѝ го накара да се стегне в очакване на лоши новини.

— С Матиас възнамеряваме да заживеем заедно. След Коледа.

— Толкова скоро? — Хари прокара пресъхналия език по небцето си в отчаян опит да го навлажни. — Та вие се познавате не повече от година.

— От година и половина. През лятото ще се оженим.

Магнюс Скаре гледаше как топлата вода изтича между пръстите му и потъва в мивката. Как изчезва. Нищо не изчезва, просто се пренася другаде. Вероятно такава беше и съдбата на хората, за които Скаре събираше информация през последните няколко седмици. По молба на Хари. Според него имало нещо гнило. Затова искаше да получи доклада на Скаре преди уикенда. А това означаваше извънредно работно време за Магнюс. Скаре си даваше сметка, че Хари ангажира полицаите с такива дреболии само за да не ги оставя да бездействат в период, когато всички си клатят краката. Отделът за издирване на изчезнали лица към дирекция „Защита на населението“ наброяваше едва трима души и те отказваха да се ровят в стари случаи, защото бяха затрупани с нови сигнали.

Скаре се отправи към кабинета си по пустия коридор. Забеляза, че вратата стои открехната. Странно, беше я затворил плътно, а и вече минаваше девет. Чистачката отдавна бе приключила. Преди две години имаше случай на кражба от кабинетите. Магнюс Скаре дръпна рязко вратата. Катрине Брат, застанала насред стаята, изви глава към него с вдигната вежда, все едно не тя, а той е нахлул неканен в кабинета ѝ. После отново му обърна гръб.

— Исках само да видя нещо — тя обходи стените с поглед.

— Какво да видиш?

Скаре огледа кабинета на свой ред. Стаята не се различаваше от останалите, само дето нямаше прозорци.

— Това е бил неговият кабинет, нали?

— Не те разбирам — смръщи вежди Скаре.

— Тук е работил Хуле. Това е бил неговият кабинет, докато е разследвал серийните убийства в Австралия, нали?

— Сигурно — сви рамене Скаре. — Защо се интересуваш?

— Защо се е преместил в друг кабинет? — Катрине Брат поглади бюрото с ръка.

Магнюс я заобиколи и се отпусна върху стола.

— Тук няма прозорци. Освен това го повишиха в чин старши инспектор.

— Работил е първо с Елен Йелтен, после с Як Халвуршен — продължи Катрине Брат. — И двамата са станали жертва на убийство.

Магнюс Скаре кръстоса ръце на тила си. Новата полицайка безспорно имаше изискан стил. И играеше в по-горна дивизия от неговата. Скаре беше готов да се обзаложи, че мъжът ѝ е шеф на голяма компания и имат много пари. Костюмът ѝ изглеждаше скъп. Но като се загледа по-внимателно в нея, долови лек дефект. Нещо я загрозяваше, само дето Скаре не съумяваше да определи какво точно.

— Дали се е преместил, защото не е издържал да чува постоянно гласовете им в главата си? — попита Катрине Брат и огледа картата на Норвегия върху стената.

Там Скаре бе отбелязал с кръгове местожителството на всички изчезнали лица в Източна Норвегия след 1980-а.

Той се засмя, но не ѝ отговори. Брат имаше елегантна, гъвкава фигура.

Знаеше, че макар да не го гледа, Катрине се досеща какъв интерес събужда у него.

— Що за човек е той всъщност? — попита тя.

— Защо се интересуваш от него?

— Нормално е, все пак е новият ми шеф.

Беше права. Само дето в съзнанието на Скаре Хари не беше шеф. Е, раздаваше задачите и ръководеше разследването, но като цяло искаше само да не му се пречкат.

— Сигурно си чувала разни слухове за него.

— Да — сви рамене тя. — Имал проблеми с алкохола, разобличил свой колега, всички началници в полицията искали да го изхвърлят, но бившият началник на Отдела се застъпил за него.

— Казваше се Бярне Мьолер.

Скаре погледна картата. Около Берген беше очертан кръг — там за последно бяха видели Мьолер преди изчезването му.

— Чувала съм и друго: колегите в Главното управление се дразнят, задето медиите го превърнаха в поп звезда.

— Хари е адски добър детектив — Скаре всмука долната си устна. — Другото не ме интересува.

— Значи го харесваш?

Скаре се усмихна. Тя се обърна и го погледна право в очите.