Снежния човек

В антрето обу чифт обувки на баща си, загърна се в шушляковото яке над пижамата и излезе навън. Мама твърдеше, че снегът щял да изчезне до утре, но още беше студено. Лекият вятър нашепваше нещо в клоните на дъба до портата. До къщата на Бендиксен оставаха едва стотина метра, а на улицата светеха две лампи. „Трябва да е там“, помисли си Юнас. Погледна надясно, после наляво, за да се увери, че няма никого. И очите му се спряха върху снежния човек. Стоеше си пак на същото място, неподвижен, обърнат към къщата, и се къпеше в студената лунна светлина. И все пак във фигурата му имаше нещо различно, почти човешко, нещо познато. Юнас пак погледна към къщата на Бендиксен. Реши да побегне оттук. Но не го направи. Остана на място. Лекият леден вятър го пронизваше до мозъка на костите. Бавно се обърна към снежния човек. Сети се кое го смути и му се стори познато. Върху снежната фигура бе омотан шал. Розов шал. Коледният подарък на мама.

Четвърта глава

Ден втори. Изчезнала

Към обяд снегът в центъра на Осло се стопи, но в квартал „Хоф“ из градините от двете страни на улицата още се виждаха бели петна. Докато пътуваха към адреса, Хари Хуле и Катрине Брат слушаха по радиото как Майкъл Страйп пее за зловещото си предчувствие и за момчето, паднало в кладенеца. Навлязоха в спокойния жилищен квартал и в една съвсем тиха уличка. Хари посочи на колежката си сребриста тойота „Корола“, паркирана до оградата.

— Колата на Скаре. Спри зад нея.

Къщата беше голяма, боядисана в жълто. „Прекалено голяма за тричленно семейство“ — съобрази Хари, докато се изкачваха по чакълестата пътека. Около тях се чуваха въздишки от капещия по земята разтопен сняг. В градината се издигаше снежен човек, килнат на една страна, с видимо доста песимистична прогноза за оцеляване. Скаре им отвори. Хари се наведе да огледа ключалката.

— Няма следи от взлом — обясни той.

Въведе ги във всекидневната, където момче, седнало върху пода с гръб към вратата, гледаше анимационен филм по телевизията. На дивана седеше жена. Тя стана веднага, подаде ръка на Хари и се представи като Ева Бендиксен, съседка.

— Бирте никога не е правила подобно нещо — каза тя. — Или поне откакто се познаваме.

— А откога се познавате? — поинтересува се Хари и огледа стаята.

Пред телевизора бяха разположени масивни кожени кресла и ниска, осмоъгълна маса от опушено стъкло. Стоманените столове около светлата трапезна маса пък изглеждаха леки и елегантни — точно каквито харесваше Ракел. На стените имаше две фотографии на мъже с вид на банкови шефове, които гледаха снизходително и строго. Освен портретите в стаята бе окачено и произведение на модернисткото абстрактно изкуство. Преди време този тип творби излязоха от мода, но после пак се върнаха на гребена на вълната.

— От десет години — отвърна Ева Бендиксен. — Нанесохме се в съседната къща точно след раждането на Юнас.

Кимна към момчето, което продължаваше да седи неподвижно, вторачено в тичащия Бързоходец и Уили Койота на екрана.

— Вие ли се обадихте в полицията снощи?

— Да.

— Малкият позвънил на вратата им в един и петнайсет през нощта — вметна Скаре, докато преглеждаше бележките си. — В участъка са приели обаждането на госпожа Бендиксен в един и половина.

— Заедно с мъжа ми дойдохме първо да проверим дали Бирте не е вкъщи — поясни Ева Бендиксен.

— Къде я търсихте? — попита Хари.

— В мазето, в баните, в гаража, навсякъде. Направо не е за вярване, че е възможно човек да се изпари така от дома си.

— Да се изпари ли?

— Да изчезне. Да се изгуби. Полицаят, който прие сигнала ми, ме посъветва да вземем Юнас у нас и да се свържем с всички познати и роднини на Бирте, за да проверим дали не е при някого от тях. После да изчакаме до сутринта и да попитаме в службата ѝ дали е отишла на работа. Полицаят ми обясни, че в осем от десет подобни случая изчезналият се появява след няколко часа. С мъжа ми се опитахме да се свържем с Филип…

— Съпругът на изчезналата — поясни Скаре. — Бил на лекция в Берген. Професор е по…

— Физика — усмихна се Ева Бендиксен. — Мобилният му телефон беше изключен, а не знаехме в кой хотел е отседнал.

— Сутринта се свързахме с него — съобщи Скаре. — Очакваме го да пристигне всеки момент.

— Слава богу — въздъхна съседката. — След като сутринта колегите на Бирте ни казаха, че я няма на работа, се обадихме пак в полицията.

Скаре кимна, за да потвърди. Хари му даде знак да продължи разговора с Ева Бендиксен, а самият той се приближи до телевизора и седна на пода до момчето. На екрана койотът запали фитила на шашка динамит.

— Здравей, Юнас. Казвам се Хари. Другият полицай каза ли ти, че такива истории почти винаги приключват благополучно? Изчезналият се прибира.

Малкият поклати отрицателно глава.

— Няма за какво да се тревожиш. Ако те помоля да отгатнеш къде може да е отишла майка ти, за какво ще се сетиш най-напред?

— Не знам къде е — сви рамене момчето.

— В момента никой не знае, Юнас. Къде ходи тя, ако не е тук или на работа? Кажи ми първото, което ти хрумва, няма значение дали ти се струва вероятно, или не.