Снежния човек

Малкият продължаваше да се взира в екрана. Койотът безуспешно се мъчеше да хвърли шашката, залепила се здраво за ръката му.

— Имате ли вила, където мама ходи понякога?

Юнас поклати глава.

— А къща, когато иска да остане сама?

— Мама не иска да е сама. Тя иска да е с мен.

— Само с теб?

Малкият се обърна и погледна Хари с кафявите си очи. Като на Олег. В тях Хари съзря страха, който очакваше да види, но и още нещо — гняв. Това го изненада.

— Защо тогава изчезват? — попита Юнас. — Щом после се връщат.

Същите очи, същите въпроси. Само за важното.

— По най-различни причини — отвърна Хари. — Някои изгубват пътя. Човек може да изгуби пътя не само буквално. Понякога хората се нуждаят от почивка и се скриват, за да си осигурят малко отдих.

В коридора се чу тропот. Хари забеляза, че малкият се сепна. Динамитът в ръката на койота избухна. Вратата на стаята се отвори.

— Добър ден — поздрави мъжки глас зад тях. Едновременно сприхав и овладян. — Какво е положението?

Хари се обърна. Професорът, мъж около петдесетте, облечен в сако, се насочи право към ниската масичка, взе дистанционното и след натискане на копчето картината на екрана се сви до размерите на бяла точка. Телевизорът изсъска в знак на протест и изгасна.

— Колко пъти да ти повтарям, че през деня не ти е позволено да гледаш телевизия, Юнас? — попита той с примирен тон, сякаш за да убеди присъстващите в дома му колко трудно се възпитава дете в днешно време.

Хари стана и се легитимира. После представи и колегите си Магнюс Скаре и Катрине Брат, досега само мълчаливи наблюдатели на случващото се.

— Филип Бекер — мъжът повдигна очилата на носа си, макар че те вече бяха опрели о челото му.

Хари се опита да разгадае погледа му, за да си създаде така симптоматичното първо впечатление за този потенциален заподозрян, ако впоследствие се появят улики. Очите на Бекер обаче бяха добре скрити зад отражателната повърхност на очилата му.

— Досега звъних на всички наши близки, където би могла да отиде, но никой не я е виждал — обясни съпругът на изчезналата. — Какво открихте?

— Нищо — отвърна Хари. — Ще ви помоля за съдействие. Проверете дали липсват куфари, пътни чанти или дрехи на жена ви. Така ще разберем дали… — Хари огледа изпитателно Бекер и довърши: — … изчезването ѝ е спонтанно, или планирано.

Бекер не отмести веднага очи от острия поглед на полицая. Изслуша го, кимна и се качи на втория етаж.

Хари приклекна до Юнас. Малкият продължаваше да се взира в черния екран на телевизора.

— Харесваш ли Бързоходеца? — попита Хари.

Момчето поклати глава.

— Защо?

— Жал ми е за Уили Койота — едва доловимо прошепна Юнас.

Пет минути по-късно Бекер слезе и съобщи, че всички вещи на жена му са налице с изключение на дрехите, с които е била облечена — палто, ботуши и един шал.

— Мм — Хари се почеса по наболата брада и погледна крадешком към Ева Бендиксен. — Ще ви помоля да поговорим в кухнята, Бекер.

Домакинът му посочи пътя, а Хари даде знак на Катрине да се присъедини към тях. В кухнята професорът веднага се зае да сипва кафе във филтъра и вода в резервоара. Катрине застана на вратата, Хари погледна през прозореца. Главата на снежния човек бе потънала между раменете му.

— Кога излязохте от дома си снощи и с кой самолет пътувахте за Берген? — попита Хари.

— Оттук тръгнах в девет и половина — отговори Бекер без капка колебание. — Самолетът излетя в единайсет и пет.

— Чухте ли се с Бирте след това?

— Не.

— Какво се е случило според вас?

— Нямам представа, старши инспекторе. Наистина нямам представа.

— Мм — Хари погледна улицата.

Откакто дойдоха, навън не бе минала нито една кола. Кварталът беше изключително тих. Спокойствието вероятно вдигаше с няколко милиона крони цената на жилищата в тази част на града.

— Как бихте описали брака си?

Филип Бекер спря да се занимава с кафеварката.

— Длъжен съм да ви попитам, защото непрекъснато се случва мъжът или жената да напуснат семейното гнездо — добави Хари.

Филип Бекер се прокашля.

— Двамата със съпругата ми сме в прекрасни отношения, уверявам ви.

— Допускате ли все пак тя да е имала връзка, за която да не сте подозирали?

— Изключено е.

— Господин Бекер, нека не прибързваме с такива силни думи. Извънбрачните връзки не са нещо необичайно в днешно време.

— Не ме мислете за наивен, инспекторе — усмихна се леко Бекер. — Бирте е привлекателна жена, а и е доста по-млада от мен. Освен това е израснала в семейство с разкрепостени нрави, така да се каже. Но тя просто не е такъв тип. Нека уточня, че следя отблизо заниманията ѝ.

Кафеварката избумтя предупредително точно когато Хари понечи да продължи с въпрос в същия дух. Отказа се.

— Да сте забелязали напоследък резки промени в настроението на съпругата ви?

— Бирте не е депресивна натура, старши инспекторе. Не е отишла да се обеси в гората, нито се е удавила. Навън е и е жива. Чел съм, че непрекъснато има случаи на изчезнали хора, които обаче се завръщат, а причината за отсъствието им се оказва съвсем обяснима и банална. Така ли е?

Хари кимна.

— Нещо против да огледам къщата?

— С каква цел?