Снежния човек

Младият мъж посочи красноречиво трупа. Рафто се подразни от тона му.

— Все някой ще се обади в полицията да съобщи за изчезването на жена, ако вече не го е направил. На работа, новобранец.

Рафто се качи на върха и огледа околността. Погледът му се спря на близкото възвишение. Там се виждаше фигура. Човек? Странно, стоеше напълно неподвижно. Канара? В старанието си да разбере какво е Рафто присви очи. Беше идвал тук стотици пъти с жена си и дъщеря си, но никога досега не бе забелязвал канара. Слезе до кабината, поговори си с водача и му поиска бинокъл. След петнайсет секунди Рафто установи, че фигурата не е никаква канара, а три големи кръгли топки от сняг, наредени една върху друга.

Рафто никак не харесваше района Фелсиден с така наречените „живописни“, криви дървени къщи без топлоизолация, със стълбища и мазета в тесни улички, където не прониква слънчева светлина, но богаташките отрочета даваха мило и драго — тоест милиони — да си купят традиционна бергенска къща, а после я преобразяваха до степен да не остане нищо от първоначалния ѝ вид. Тук вече не отекваха детски стъпки, цените отдавна бяха прогонили младежите и семействата с малки деца в предградията отвъд планините. В района цареше пълна тишина като в квартал с офис сгради. И въпреки това, докато натискаше звънеца, Рафто имаше усещането, че някой го наблюдава.

След малко вратата се открехна. Подаде се бледо, изплашено женско лице и го погледна въпросително.

— Они Хетлан? — Рафто ѝ показа служебната си карта. — Става дума за вашата приятелка Лайла Осен.

Апартаментът беше много малък и странно решен: банята се намираше непосредствено до кухнята, между спалнята и хола. Они Хетлан едва бе успяла да смести диван и тапицирано със зелено-оранжева дамаска кресло в хола, облепен с виненочервени тапети. Върху оставащата неголяма площ на пода стояха купчини списания, книги и дискове. Рафто прескочи преобърнат съд с вода и котка, за да стигне до дивана. Они Хетлан седна в креслото и започна нервно да усуква колието си. Зеленото камъче на висулката беше напукано. Или в резултат от фабричен дефект, или като търсен ефект.

Они Хетлан бе научила за смъртта на приятелката си от мъжа, с когото Лайла живееше — Бастиан. Докато слушаше подробния разказ на полицая, по лицето ѝ се изписа гама от емоции.

— Това е ужасно — прошепна Они. — Бастиан не ми спомена нищо такова.

— Не искахме да огласяваме подробности по случая — обясни Рафто. — Бастиан ми каза, че сте най-добрата приятелка на Лайла.

Они кимна.

— Знаете ли какво е правила тя на връх Юлрикен? Бастиан няма представа. По това време гостувал заедно с децата на майка си във Флурьо.

Они поклати глава. Категорично. Целеше да не остави съмнение у полицая. Всъщност съмнение у него породи не самата реакция, а предшествалото я колебание за частица от секундата. Герт Рафто се нуждаеше именно от тази частица от секундата:

— Госпожице Хетлан, разследваме убийство. Надявам се, разбирате колко сериозно е положението и какъв риск поемате, като премълчавате важни факти.

Тя погледна объркано полицая с лице на булдог. Рафто веднага надуши плячката:

— Ако си въобразявате, че така ще пощадите близките ѝ, грешите. Рано или късно тези неща излизат наяве.

Тя преглътна. Изглеждаше изплашена. Още щом видя лицето ѝ на вратата, той разпозна страха. Затова Рафто нанесе решителния си удар — всъщност съвсем невинна заплаха, която обикновено постигаше желаното въздействие и върху невинни, и върху виновни:

— Избирайте: или ще ми разкажете какво знаете сега, или ще ви повикам на разпит в участъка.

От очите ѝ бликнаха сълзи и тя подхвана с глух, задавен глас:

— Лайла имаше среща.

— С кого?

Они Хетлан си пое пресекливо дъх.

— Лайла ми каза малкото му име и какво работи. Закле ме да ги запазя в тайна. Най-вече заради Бастиан.

Рафто погледна в бележника, за да прикрие нетърпението си.

— Как се казва и какво работи?

Той записа показанията на Они. Сравнително често срещано име. Същото важеше и за професията. Берген обаче беше относително малък град, затова Рафто се задоволи с информацията. Интуицията му подсказваше, че е на прав път. Под интуиция той разбираше трийсетгодишен опит в полицията и познание за човешката природа, изградено предимно върху мизантропска нагласа.

— Сега ще ми обещаете да не казвате на никого — настоя той. — Нито на близките си, нито на журналисти, нито дори на други полицаи, ако искат да разговарят с вас. На никого. Разбрахте ли?

— Дори на… полицаи?

— Категорично не. Разследването оглавявам аз и трябва да знам със сигурност кой разполага с тази информация. Докато не ви кажа друго, не знаете нищо.

„Най-сетне“, помисли си Рафто, застанал вън, на стълбите. Светлината се отрази в прозорец в дъното на уличката. Отново го връхлетя усещането, че го наблюдават. И какво от това? Този път щеше да получи възмездие. Ударил бе и неговият час. Герт Рафто разкопча палтото си. На път към центъра, надолу по хлъзгавите улици, изобщо не усещаше дъждовните капки, потънал в безмълвното си тържество.