Снежния човек

— Игра ли? — прочисти си гласа полицаят.

— Да. Нали и ти обичаш да играеш.

Рафто стисна още по-здраво дръжката на револвера и го поразмести, за да се увери, че оръжието няма да се закачи за подплатата на джоба, ако се наложи да го извади.

— Защо избра мен? — попита той.

— Защото си най-добрият. А аз играя само с най-добрите.

— Откачалка — прошепна Рафто и веднага съжали.

— Точно по този въпрос не съществуват две мнения — отвърна онзи с лека усмивка. — И ти си луд, драги. Всички сме луди. Приличаме на неспокойни призраци, които не намират пътя към дома си. Винаги е било така. Знаеш ли защо индианците са ги изработвали?

Мъжът пред Рафто посочи със свит показалец, облечен в ръкавица, дънера с резбовани фигури, наклякали една върху друга и вторачени над фиорда с големите си, черни, слепи очи.

— За да задържат душите — обясни той. — За да не им позволят да се изгубят. Тотемните стълбове обаче гният. Именно това е смисълът. Когато изчезнат, душите трябва да си намерят ново убежище. Например маска, огледало или новородено.

От Аквариума се чуха дрезгавите крясъци на пингвините.

— Ще ми кажеш ли защо я уби? — попита Рафто и чу колко дрезгаво звучи и неговият глас.

— Жалко, че играта свърши, Рафто. Беше забавно.

— И как разбра, че съм тръгнал по следите ти?

Другият вдигна ръка и Рафто инстинктивно отстъпи крачка назад. Между пръстите му се поклащаше колие със зелена висулка във формата на сълза с черна пукнатина. Рафто чуваше ясно бесните удари на сърцето си.

— Отначало Они Хетлан отказваше да говори. Но впоследствие… как да се изразя… я убедих.

— Лъжеш.

Рафто почти не дишаше и изобличителната дума не прозвуча никак убедително.

— Тя ми каза, че си я предупредил да не дава информация на колегите ти. Това ме окуражи да те повикам сам. Знаех, че ще приемеш. Защото си се надявал този арест да ти осигури триумфално завръщане, нали?

Студените капки се лепяха по лицето на Рафто като пот. Сложил пръст върху спусъка на револвера в джоба си, той се мъчеше да говори бавно и спокойно:

— Не избра подходящо място. Стоиш с гръб към морето, а всички пътища към сушата са завардени от полицейски патрули. Не може да се промъкне и игла.

Човекът пред него подуши въздуха.

— Усещаш ли, Герт?

— Какво?

— Страха. Адреналинът има много специфична миризма. Но какво ти обяснявам, ти и без това знаеш. Определено си усещал тази миризма, докато си пребивал арестанти. И Лайла миришеше на страх. Особено когато видя инструментите ми. А Они — още по-силно. Вероятно защото си ѝ разказал как е умряла Лайла и е разбрала какво я чака веднага щом ме е видяла. Миризмата на адреналин действа много възбуждащо, нали? Чел съм, че някои хищници намират плячката си именно по тази миризма. Само си представи как трепери жертвата им, докато се опитва да се скрие, знаейки, че миризмата на страха ѝ ще ѝ донесе сигурна гибел.

Рафто гледаше ръцете на събеседника си. В ръкавици, не държат нищо, отпуснати встрани. Бяха се срещнали се все пак посред бял ден близо до центъра на втория по големина град в Норвегия. Въпреки напредналата си възраст Рафто се намираше в добра физическа форма, откакто отказа алкохола. Имаше бързи рефлекси и бе запазил почти изцяло бойните си умения. Можеше да извади револвера за частица от секундата. Тогава защо зъбите му тракаха от ужас?

Шеста глава

Ден втори. Клетъчен телефон

Полицай Магнюс Скаре се облегна на служебния си стол и затвори очи. Под клепачите му веднага се появи фигура в костюм, застанала гърбом към него. Побърза да отвори очи и погледна часовника. Шест. Реши, че заслужава почивка, защото бе изпълнил всички процедури по издирването на безследно изчезнал. Позвъни във всички болници, за да провери дали са приели жена на име Бирте Бекер. Обади се в централите на таксиметровите фирми и ги накара да проверят кои шофьори са пътували близо до адреса в квартал „Хоф“ миналата нощ. Разговаря със служители в банката, където е работела изчезналата. Оттам потвърдиха, че госпожа Бекер не е теглила големи суми от сметката си нито преди да изчезне от дома си, нито след това. Полицаите на летището в Осло провериха списъците с пътниците от миналата вечер, но единственият човек с фамилно име Бекер беше съпругът на Бирте, Филип. За него вече знаеха, че е пътувал до Берген. Скаре се обади и във фериботните компании, обслужващи линии до Дания и Англия, макар да имаше нищожна вероятност Бирте Бекер да е заминала за чужбина, защото паспортът ѝ се намираше в дома ѝ. Съпругът ѝ го показа на разследващите органи. Амбициозният Скаре пусна по факса информационно писмо за външния вид на изчезналата до всички хотели в Осло и областта Акершхюс, а после разпрати съобщение до всички оперативни единици, включително до патрулите в Осло, да реагират с повишено внимание, ако забележат жена, отговаряща на описанието.

Оставаше единствено да разреши въпроса с мобилния ѝ телефон.

Магнюс се обади на Хари да го информира за ситуацията. Старши инспекторът звучеше задъхан, а в слушалката долиташе и разпалено чуруликане.